И тогава онова изражение изчезна, сякаш никога не го бе имало. Той отмести поглед към Карли и отново се усмихна.
— Здравей, бях наблизо. Помислих, че може да ти донеса обяд. Нали каза, че обикновено хапваш нещо набързо върху бюрото.
— Така е. Ъ, благодаря. — Тя осъзнаваше колко непохватно звучи. Съвсем не като жена, която се виждаше редовно с този мъж. Можеше да съсипе цялата операция, преди още да бяха започнали. — Много ти благодаря. Радвам се да те видя, Бран.
Патриша се прокашля, деликатен намек да бъде забелязана.
— О, това е Бран. Брандън Лоу. Той е мъжът, за когото ти разказвах — пророни тя. — Бран, запознай се с моята шефка, Патриша Кейн.
Бран остави плика върху бюрото й и протегна ръка.
— За мен е чест да се запознаем. Майка ми е ваша голяма почитателка. Никога не пропуска епизод от шоуто.
Патриша го удостои с най-благосклонната си усмивка.
— Това е толкова мило. Е, щом се срещате с моята Карли, ще се постараем майка ви да получи някои от нашите книги с автограф или рекламни сувенири. Можем да го осигурим за една почитателка, нали?
Какво ставаше, по дяволите? Патриша мразеше феновете. Тя обикновено изхвърляше хората, дошли да поискат автограф в офиса й. О, тя се усмихваше и беше мила по време на мероприятията, но мразеше да бъде обезпокоявана, когато камерите не работеха. И определено никога не бе предлагала рекламни сувенири на нечия майка. Карли успя да изобрази усмивка.
— Разбира се. Ще приготвя една торбичка с подаръци.
Бран разтърси ръката на Патриша.
— Много мило от ваша страна. Казах на Карли каква късметлийка е да работи на подобно място.
— А вие с какво се занимавате, господин Лоу? — Патриша отстъпи назад, но продължи да се усмихва.
— Аз съм чисти мускули — ухили се той. — Работя за една компания на име „Маккей-Тагарт“. Аз съм в отдела за лична охрана. Тук съм от два месеца, за да охранявам един писател. Очевидно е разгневил някакъв фен или нещо подобно. Нямам представа. Пише исторически романи. Навъртам се наоколо, за да ме уцелят с куршум. Или може би със стрела. Не съм съвсем сигурен.
Това беше тяхното прикритие. Служител от „Маккей-Тагарт“ имаше връзка с група писатели, един от които живееше в района на Сан Агустин и пишеше трилъри. Той се бе съгласил да послужи за прикритие на Бран в замяна на някои проучвания. Оказа се, че писателите бяха готови на доста неща в името на проучванията.
Патриша се засмя.
— Това звучи абсолютно ужасно, макар да разбирам нуждата от охрана от време на време.
— Напоследък прекарвам доста време из книжарниците. Въпреки че сега имам два дни отпуск. Той е закъсал със сроковете и не се появява на обществени места. — Бран смигна на Карли. — Надявах се да прекарам малко време с моята сладурана.
Патриша погледна назад, сякаш чак сега си спомни за съществуването на Карли.
— Разбира се. Карли, защо не разведеш приятеля си наоколо? Аз ще съм на съвещание за час или два. Ако се нуждая от нещо, ще ти пратя есемес.
— Наистина ли? — Предполагаше се, че когато грандамата е в офиса, тя трябваше по всяко време да е на нейно разположение, а това означаваше да присъства на съвещанията, за да поднася чай или кафе на гостите.
Патриша погледна към Бран, върху устните й играеше лека усмивка.
— Разбира се. Аз не съм чудовище. Можеш да си устроиш един дълъг, приятен обяд. Довечера се налага малко да поработим. Мислила ли си да доведеш приятеля си на нашата малка изложба? Обичаш ли изобразителното изкуство, Бран? — мина на „ти“ Патриша.
Усмивката на Бран бе ослепителна.
— Не разбирам много от тези неща, госпожо Кейн, но обичам партита и съм сигурен, че щом вие го организирате, ще бъде страхотно.
Жената направо се изчерви.
— Е, тогава наистина трябва да дойдеш. Ще ти уредя покана.
Бран кимна.
— Благодаря ви много. Готов съм на всичко, за да прекарам малко време с моето момиче.
Усмивката, озарила лицето на Патриша, малко помръкна.
— Разбира се. Очаквам те, да речем след час и половина, Карли. Брандън, приятно ми беше да се запознаем. Ти ми напомняш на някого, когото познавах. Много отдавна.
Бран се намръщи.
— Надявам се да е някой, който сте харесвали.
— Да — промълви тя тихо и погледът й го обходи от главата до петите, преди да се извърне. — Някой, който много харесвах.
Патриша се отдалечи, токчетата й нито веднъж не отекнаха по дървения под.
Да не би Патриша-шибаната-Кейн да е хвърлила око на гаджето й? Може би дълбоко в Карли все още бе останало нещо от грубия селски нрав на предците й от Алабама, защото й идеше да метне нещо по-тежко по шефката си.