Ръцете на Бран намериха нейните и пръстите им се преплетоха.
— Да отидем на някое тихо местенце и да хапнем нещо за обяд.
Той стисна ръката й, сякаш й напомняше, че двамата все още са заедно.
Като партньори. Не като гаджета. Това не беше някакъв велик романс и тя нямаше защо да брани своя мъж. Той не беше нейният мъж. Може би Бран искаше да спечели вниманието на Патриша. Навярно щеше да му бъде по-лесно да получи това, което му бе нужно, ако спеше с шефката й.
Дали не я бе избрал точно заради това? Дали тя не беше просто удобният мост, за да стигне до мястото, където искаше да бъде?
В този момент младата жена осъзна, че той не стиска ръката й. Неговата ръка трепереше.
Извърна се към него, приближи го и улови другата му ръка в своята, за да държи и двете. Той не бе доволен от оказаното му внимание. Беше разстроен и изплашен и се нуждаеше от нея.
Лицето му бе добило празно изражение, но той трепереше и Карли трябваше да направи нещо, за да го накара да се опомни. Бран я бе оставил да се наплаче през онази първа нощ, когато дойде при нея. Тогава я бе държал и бе успокоил страховете й. Бе спал на дивана й и бе направил всичко, за да се почувства тя в безопасност.
Сега какво би могла тя да направи за него? Не можеше да каже нищо, не можеше да го утеши с думи, докато стояха насред офиса й. Можеше да го изведе навън, но трябваше да му покаже, че е тук, с него.
— Целуни ме.
Той се втренчи в нея, очите му се фокусираха за пръв път, откакто Патриша си бе тръгнала.
— Какво?
Да, сега отново бе завладяла вниманието му. И не само неговото. Патриша се бе спряла пред вратата на офиса си. С крайчеца на окото си Карли виждаше шефката си да стои там, сложила ръката си с елегантен маникюр върху дръжката. Тя наблюдаваше и Карли трябваше да я накара да разбере нещо.
— Целуни ме — прошепна младата жена. — Толкова съм щастлива да те видя. Липсваше ми.
В очите му лумнаха пламъци, устните му се извиха нагоре и тя бе напълно омагьосана от засиялото му лице. Ръцете му се освободиха от нейните, върховете на пръстите му обходиха леко брадичката й, преди дланите му да обгърнат страните й. Беше нежен, ала тя усети силата на ръцете му.
Устните му се сведоха и докоснаха нейните. Това беше. Нежно срещане на устните им. Беше прекрасно. Тя понечи да се отдръпне, когато ръцете му леко се стегнаха, а устата му настоя за повече.
Той я притегли, тялото му се притисна в нейното.
Ръцете й се опряха на гърдите му, отначало, за да запази равновесие, но после го усети, почувства мускулите му под тънката тениска, топлината на тялото му.
Внезапно вече нямаше значение, че бе започнала всичко това, за да го успокои. Имаше значение единствено устата му, която се движеше върху нейната, изкушаваше я, дразнеше я. Гореща вълна се разля във всичките й клетки и тя усети как цялото й тяло омеква под целувките му.
Карли мигом откликна, разтвори се за него и позволи на езика му да нахлуе. Потръпна от страст, когато той завладя устата й.
И преди я бяха целували, ала не по този начин. Не с толкова сладки и разтапящи целувки, които накараха целият свят да избледнее.
Той беше спокоен и овладян, когато я целуна за последен път, въздъхна и се отдръпна,
— Нека да намерим някое тихо и спокойно местенце, където да хапнем.
Да, той беше спокоен, но нейното сърце бясно туптеше в гърдите й. Все още усещаше очите на Патриша, приковани в нея. Вратата на офиса се затвори с глух звук и двамата останаха сами.
Но тя все още беше наблизо.
— Знам точно такова място.
* * *
Бран впери поглед в нея над малката маса в ресторантчето в задната част на сградата, в което тя го бе довела. Бе сложила ръка в неговата и двамата прекосиха офиса, като спряха на два пъти, за да го запознае с някои свои приятели.
Някак си бе решил, че тя няма приятели. Не и тук. Представяше си я абсолютно сама, след като направо е била принудена да работи за „Кейн Корпорейшън“. Във фантазиите му тя беше като принцеса, затворена в кула, но принцесата все още имаше някои приятели.
И един зъл враг.
Бран все още усещаше ръката на Патриша Кейн в своята, не можеше да забрави начина, по който тя я стисна съвсем леко и я задържа за секунда по-дълго от необходимото. Все още потръпваше, когато си спомнеше как го бе погледнала, сякаш беше сочно парче месо, а тя внезапно бе огладняла.
В онзи момент бе завладян единствено от мисълта за това, което беше тя. За това, което бе направила.
— Добре ли си? — Карли се наклони напред. — Тук можем да поговорим. Никой не идва тук, с изключение на случаите, когато снимат шоуто. Тогава това прилича на място, което всички обичаме да посещаваме, защото сме едно голямо задружно семейство.