— Добре съм. — Той й отправи усмивка, която се надяваше, че изглежда уверена. — Извинявай, че не ти казах, че ще дойда. Работниците приключиха по-рано и аз си помислих, че трябва да те предупредя, че довечера ще се случи нещо. По-добре е да не знаеш какво става, но исках да съм сигурен, че ще бъда наблизо, просто за всеки случай.
Очите й се разшириха.
— Нещо ще се случи?
— Разполагаме само с две седмици, за да я накараме да разкара охранителната си фирма и да наеме нашата. Реших, че най-добрият начин на действие е да се появя тук, за да се запознаят с мен. Ти разполагаше със седмица, за да ги накараш да свикнат с мисълта, че се срещаш с някого. Трябваше да ме видят преди партито довечера. — Никак не му бе харесал начина, по който някои от онези мъже я гледаха. Докато тя го запознаваше със своя колежка, един мъж се бе приближил и се бе натрапил също да се запознае с него. Той открито зяпаше с отворена уста, сякаш беше чудо невиждано Карли да има гадже. А после я бе измерил с похотлив поглед, като че ли съжаляваше, че е изпуснал такова готино парче.
Мръсник.
— Опасно ли е?
— Изглежда, че да — обясни той. — Не знам всички подробности. Искат да реагирам естествено като всички останали. Не се тревожи за това. Уверявам те, че зет ми е професионалист.
Кейс беше експерт, а големият брат на Кейс, Иън, беше всъщност агент на ЦРУ. Те бяха най-добрите и най-интелигентните, когато ставаше дума за охрана, хакерство или „изхвърляне на нечий задник“, както би се изразил Кейс. Бран бе напълно доволен да остави нещата в техните ръце. А той щеше да използва цялото време, за да докопа отново със своите сладкото дупе на Карли.
Навярно от „Маккей-Тагарт“ бяха замислили нещо малко, но засрамващо за Кейн и екипа й. Щеше да бъде някоя изцепка, която да вбеси кралицата и да я накара да уволни настоящите рицари, които я охраняваха.
— Добре — промълви Карли и вдигна очи. — Но аз не говорех за това. Говорех за теб. Бран, ръцете ти трепереха.
По дяволите. Тя бе забелязала. Мамка му, бе се опитал да остане колкото е възможно по-спокоен, въпреки че стомахът му се надигаше.
— Предполагам, че имам нужда от повече протеини, отколкото мислех. Ако ще остана по-дълго в дома ти, трябва да напазаруваме. За жена, която обича да готви, нямаш много продукти в хладилника.
— Защото през повечето време се храня навън — каза тя, без да откъсва поглед от него. — Бран, тя флиртуваше с теб.
Не желаеше да говори за това с нея. Не искаше Карли да знае как едва не бе повърнал, как почти се бе сринал и за малко да провали всичко. Трябваше да изглежда стабилен и силен, затова й се ухили и й смигна. Арогантността бе за предпочитане, отколкото да си признае колко слаб и уязвим се бе почувствал.
— Често ми се случва.
— Бран, тя е убила майка ти и флиртуваше с теб, а ти й отвръщаше.
Той се намръщи. Така ли наистина го бе видяла тя?
— Всичко бе за прикритие, скъпа. Това е част от играта. Нима трябваше да извадя сабя и да се дуелирам с нея?
Карли се облегна назад, цялата й нежност се бе изпарила.
Беше скована и хладна, когато се втренчи в неразопакования обяд, който той бе донесъл.
— Извинявай. Предполагам, че ти най-добре знаеш как да се справиш с нея. Сандвичите същите ли са?
Повдигна му се от мисълта, че според нея той можеше да приеме радушно вниманието на жената, убила родителите му.
Защо Карли го бе целунала? Защо бе помолила той да я целуне? Той мислеше, че просто играе добре ролята си, но защо наистина го бе направила?
Имаше една-единствена причина, която можеше да накара жена като Карли да действа по този начин.
Бран се пресегна и сграбчи китката й. Тя остави сандвичите и той я привлече към себе си.
Може би тя нямаше да види слабостта му. Може би нямаше да го види като нещо толкова счупено, че е невъзможно да бъде поправено.
— Бран — опита се да възрази, но се плъзна в скута му.
Той обви ръце около кръста й, притегли я по-близо, докато шепнеше в ухото й.
— Беше ужасно. За миг си помислих, че ще повърна. Моля те, прости ми. Почти прецаках всичко.
— Не се тревожи. — В минутата, в която той зашепна, тя се отпусна в ръцете му, извърна се към него, за да го прегърне, и пасна в обятията му като липсващото парченце от мозайка. — Справи се добре. Патриша със сигурност не е забелязала нищо.
Той пое дълбоко въздух и вдъхна с упоение уханието на шампоана й. Ягоди и сметана. Тя имаше същия вкус. Сладък и богат.
— Съжалявам, че проявих слабост.
— Всичко е наред — прошепна Карли в отговор. — Съжалявам, че не обясних достатъчно ясно всичко. Знаех, че срещата ти е причинила болка.