Това бе значително по-добре, отколкото арогантността.
— Не мислех, че ще реагирам така, когато я видя. Не че не съм я виждал и преди.
— Различно е, когато си в една и съща стая с нея. Ти си я виждал на телевизионния екран. Там въздействието й не е толкова силно. Там тя играе роля. Това тук е истинската жена, която е взела участие в убийството на родителите ти. Ти реагира, но го прикри. Няма начин тя да е забелязала. Аз го забелязах, защото ръцете ти трепереха. Всичко е наред. Срещата ви мина добре и сега представянето ти стана естествено, така че няма да се налага да го правим на партито. Можем да го наречем победа. — Тя се изправи и му се усмихна. От слънцето кожата й сияеше.
Карли беше великолепна жена. Не проумяваше защо хората изглеждаха шокирани, че си има гадже. Да, обличаше се малко безцветно, но красотата й извираше от щедростта на усмивката й, от светлината, искряща в кафявите й очи, когато беше развълнувана.
Фактът, че имаше закръглено дупе, нямаше как да навреди. Съвсем не. Разбира се, шансовете му да превърне тази импровизирана среща в нещо по-разгорещено бяха нулеви, след като се бе досетил защо тя го бе целунала.
— Значи онази целувка беше твоят начин да ме накараш да се окопитя?
Тя се изчерви и скочи от скута му, приглаждайки полата си в цвят каки.
— Мислех, че ще ти помогне да се съсредоточиш. Също така реших, че ако шефката ми те види да ме целуваш, ще държи по-далеч от теб хищническите си нокти.
Или може би не. Това беше сладка ревност. Нямаше нищо лошо. Той самият малко ревнуваше.
— Ще накарам на всички да им стане ясно, че за мен съществува само едно момиче.
— И така, какви са сандвичите?
Още не беше готова да говори за химия помежду им, макар Бран да бе сигурен, че е доказал правотата си с онази целувка.
— Донесох два вида. Шунка с ръжен хляб и клуб сандвич. Избери си. Познаваш ме. Аз ям всичко.
— Правиш нещата толкова лесни за едно момиче. И аз обичам клуб сандвич, но без кисела краставичка. Киселите краставички са гадни. Не ги обичам. Казвам ти го, за да изглеждаме по-правдоподобни като двойка.
Освен това му намекваше, че й е харесало, задето й е донесъл обяд.
Бран се надяваше, че и целувките му са й харесали. На него му бяха адски приятни. Още не можеше да дойде на себе си от последиците. Може би го бе направила само за да го успокои, но накрая бе откликнала с истинска страст. Ръцете й шареха по тялото му, спускаха се от талията надолу по бедрата му. Бран се питаше дали ако бяха продължили по-дълго, тя щеше да стане достатъчно дръзка, за да обхване дупето му? Беше го пожелал. За миг бе забравил всичко и всички, мислеше единствено колко прекрасно беше да я усеща в прегръдките си, колко вълшебно ухаеше. Беше минало много време, откакто бе пожелавал жена. Не просто жена, а конкретна жена.
— Ще запомня предпочитанията ти. — Той вече си правеше списък с това, което тя не харесваше.
И как обичаше да я целуват. Обичаше да я целуват без задръжки и в замяна се раздаваше без остатък.
Карли седна насреща му.
— И така, довечера ще ходим на изложба. Навярно трябва да те подготвя за това.
Той би предпочел да го подготви, докато седи в скута му, но изглежда моментът бе отлетял. Добрата новина беше, че тя все още бе любопитна и определено изпитваше нещо към него.
— Да дойда ли да те взема оттук?
— Трябва да съм там много рано. Едва ще имам време да отскоча до вкъщи и да се преоблека.
— Това изложба на постиженията на Патриша ли е?
Събеседничката му поклати глава.
— Не, става дума за една художничка, която е работила за списанието. Е, освен това баща й е рок икона от шестдесетте. Не че Патриша избира да представя гладуващи творци. Иска ги гладуващи само защото са много слаби. — Карли замълча. — Тя заяви, че й напомняш на някого. Трябва ли да се тревожим за това?
— Не мисля. Хач ми казва, че имам очите на мама. Доколкото знам, майка ми не е участвала в бизнеса. Била е адвокат, преди да се омъжи за татко. Отказала се е от кариерата си, за да се грижи за нас.
— Възможно ли е Патриша да е била приятелка на майка ти? — Карли се намръщи. — Приятелка не е точната дума. Патриша няма приятели, но може би невинаги е била толкова студена.
— Според Хач е била. Сигурен съм, че е познавала моята майка, но не мога да си представя, че са били приятелки. Както казах, майка ми изобщо не е участвала в бизнеса. Не мисля, че е имала много общо с Патриша.
— Този Хач… Патриша определено го е познавала. Прочетох малко за него, след като се запознахме. Чудех се защо смяташ, че можеш да му вярваш. Той е щял да спечели много от продажбата на технологията. Дори след смъртта на родителите ти е изчезнал за известно време.