Бран не бе сигурен дали му се нравеше факта, че тя се е разровила толкова надълбоко, но поне беше заинтригувана.
— Направила си доста сериозно проучване.
— Прочетох някои материали, преди да се появи страховитият тип с пистолета, а после бях заета с личната ми безопасност — отвърна тя със сладка гримаса. — Сериозно, не знам много за бизнеса, но ако те са успеели да заловят баща ти да върши нещо неморално, са могли тутакси да му отнемат акциите. А и защо са позволили на този Хач да запази своите?
Тя задаваше доста интересни въпроси, но никой от тях нямаше значение сега.
— Всичко това се е случило преди двадесет години. Може би тогава тя още не е била усъвършенствала методите си. Както вече казах, майка ми е била адвокат. Тя е щяла да ги забави с дела в съда за дълго време. Мисля, че те са постъпили по най-изгодния за тях начин. А след това са се покрили. Платили са на Хач, за да не се вдигне допълнителна шумотевица в медиите. Може би. Не съм сигурен. Знам само, че тя е един от четиримата, платили на наемния убиец.
— И двама от тях са мъртви.
Касталано и Стратън.
— Да, и двамата са починали от естествена смърт.
— Сигурни ли сме за това? Патриша отиде да се види със Стивън Касталано малко преди той да получи инфаркт. Може би е сложила нещо в системата му.
Той вдигна ръка.
— Леле, я успокой малко топката, детективке. Харесва ми ентусиазма ти, но нека се придържаме към настоящия план.
Карли сви рамене.
— Мисля, че тя е способна на всичко, макар да се съмнявам, че е убила Касталано. Мисля, че може да е имала любовна връзка с него.
Мисълта накара Бран да потръпне.
— Наистина ли? Защото това е ужасяващо. Какво те кара да смяташ така? Знам, че двамата не са се виждали от години. След като Патриша е продала акциите си на „Страткаст“, не са прекарвали много време заедно.
— Веднъж тя се напи, това беше единственият път, когато съм я виждала да изгуби контрол. Пи доста и говори за някого, когото някога е обичала. Останах с впечатлението, че имаше предвид в миналото. Каза, че двамата били млади и тя мислила, че стореното от тях ще ги сближи, но нещо се случило и се разделили. Каза, че ако може да върне времето назад, щяла да направи всичко, за да задържи любовника си. — За миг Карли доби замислено изражение. — Беше много странно. Тя не се разплака или нещо подобно. Каза, че направеното не си заслужавало, след като изгубила онзи шанс.
— Трудно ми е да повярвам, че някой е обичал Стивън Касталано. А и тогава той е бил женен. Мога да попитам Хач за това, но мисля, че двамата с теб е добре да се съсредоточим върху предстоящата вечер. По някое време трябва да се запознаеш с братята ми. Не се плаши от Дрю. Той не е толкова лош, колкото изглежда.
— Изглеждаше много привлекателен на снимката, която получих.
Отново го прободе онази противна ревност.
— Когато го срещнеш на живо, може да ти се стори малко заплашителен. Освен това е бесен, че си се сдобила с известна информация, с която той не иска да разполагаш.
— Да не би да говориш за проучванията ми за бизнеса му? Не беше трудно да се сдобия с тази информация.
— Не, говоря за по-дълбокото ровене. Не предполагах, че толкова те бива с компютрите. Според Дрю ти на практика си хакнала държавния регистър, за да проникнеш в базата с лични данни. Затова казвам, че отначало може да ти се стори доста страховит. Той ти беше ядосан през цялата седмица.
Тя се намръщи, устните й се извиха надолу.
— Не съм го направила. Дори не съм си и помисляла за това. Една моя приятелка ми изпрати няколко стари вестникарски статии и малко информация за бизнеса му. Не съм прониквала в никаква база с лични данни. Достатъчно съм компетентна, за да работя с компютър, но не съм чак толкова добра.
— Бях сигурен, че си била ти. — По дяволите, ако някой друг душеше наоколо, ситуацията можеше да стане доста напечена. Бран не бе разговарял с Дрю от няколко дни. Смяташе да се прибере в Палм Кост, но след обаждането на Карли намеренията му се бяха променили. Беше прекарал последната седмица, опитвайки се да я опознае и да се впише в нейния свят.
— Сигурно е била моята приятелка.
Сега бе негов ред да се намръщи. Тя бе казала на приятелка?
— Твоята приятелка? Скъпа, моля те, кажи ми, че не си въвлякла още някого в тази история.
Тя махна с ръка.
— Разбира се, че не. Не и директно. Имам приятелка, която пише неоторизирана биография на Патриша. Не съм говорила с нея конкретно за настоящата ни мисия и няма да го направя, но от време на време й изпращам имената на недоволни служители. Попитах я за бизнеса на Патриша и как е започнало всичко. Тя ми изпрати някои статии. Не знаех, че веднага е започнала да се рови по-надълбоко.