— Нахлули са тук? — Тонът на Кейс се снижи застрашително.
— Изплашили са я до смърт — обясни Бран. — Затова прекарах цялата седмица в дома й и навярно ще остана още известно време, докато не я измъкна от тази каша.
— И как възнамеряваш да я измъкнеш от тази каша? — поинтересува се Дрю.
Мамка му.
— Смятам да им напиша чек и те ще я оставят на мира. Не е кой знае какво.
Не питай колко. Не питай колко.
— И колко голям е чекът, който смяташ да напишеш?
Два пъти мамка му. Не можеше да излъже брат си. Можеше да му спестява част от истината, но нямаше открито да излъже.
— Един милион. Не е кой знае какво.
Очите на Дрю се разшириха.
— Един милион долара не е кой знае какво?
— Еха, аз никога няма да свикна с това — призна Кейс. — Братята ми имат пари, но не толкова, че да махнат нехайно с ръка, когато става дума за един милион долара.
— Използвам моите собствени пари. — Бран ненавиждаше това чувство. Ненавиждаше начина, по който Дрю го гледаше. Сякаш беше дете, при това не особено умно. — Не искам от теб нито цент.
— Аз ти дадох тези пари.
Значи искаше да играе по този начин?
— Тогава си ги вземи всичките обратно, а аз ще измисля друг начин да й помогна.
Дрю въздъхна.
— Не, те са твои и можеш да правиш каквото искаш с тях. Това е твоят дял от компанията. Извинявай. Но не искам да гледам как се възползват от теб.
— Тя не е такъв човек. — Как можеше да накара Дрю да разбере? Дрю беше най-циничният човек, който Бран познаваше. Винаги виждаше най-лошото у хората. — Тя е мила.
— Да, тя мило те моли за един милион долара. Кейс, трябва да провериш дали не е някаква измама. Може би тя работи с този Ди Лука.
Кейс поклати глава.
— Няма никакъв шанс за това. Щеше да изскочи от първоначалните ни доклади за нея. Възложих на най-добрите детективи в света да работят по въпроса. Те щяха да открият, ако е някаква мошеничка, опитваща се да издои милиардери, които са дошли да я помолят да им помогне в плановете им за отмъщение. Разбираш ли колко параноично звучи всичко в момента?
— Аха, добре, аз пък съм син на мъж, който не е бил достатъчно параноичен — изстреля Дрю. — А брат ми е прекалено доверчив за свое собствено добро. Той я познава едва от седмица и вече е готов да й плаща дълговете.
— Аз улеснявам твоя план, Дрю. Ако тя ми е благодарна, ще бъде по-добър партньор. Мисля, че един милион е капка в морето, в сравнение с това, което си готов да платиш. Хей, та ти вече си платил с години от живота си.
— Не дойдох тук, за да се караме — рече Дрю тихо. — Ти си прав. Ако един милион долара ще улеснят мисията ни, аз лично ще ги платя. Но ако те решат, че тя е лесна мишена, ще се върнат за още, а ти няма да си тук, за да я защитиш.
Бран възнамеряваше да накара Ди Лука да разбере, че след като си получи парите, не бива повече да закача Карли.
— Не се безпокой за това. Сега имаме други неща, за които да се притесняваме. Почти съм сигурен, че Патриша Кейн си падна по мен.
— Леле, и ти го приемаш? — удиви се Кейс.
Дрю внезапно доби разтревожен вид.
— Разбира се, че не. Какво се случи? Тя опита ли нещо с теб?
Е, поне на този фронт получаваше малко съчувствие.
— Не, беше по-скоро вътрешно усещане. Разбирам, когато жените проявяват интерес към мен, а тя определено прояви. Направо ми призля, Дрю. Едва не повърнах, когато я докоснах. Не мислех, че ще реагирам така. Обаче Карли спаси положението. Притеснявам се какво ще се случи, ако… Ако открито се опита да ме съблазни?
— Ще се справиш — рече Дрю и се наведе напред. — Бран, ти можеш. Съвсем нормално е да реагираш по този начин.
— Хрумна ми, че сближаването с Патриша може да е добър начин да се доберем до това, което ни е нужно. — Не му се щеше да го признае, но може би брат му през цялото време е бил прав. Може би Дрю щеше да бъде по-добрият избор.
— Ако и за секунда си мислиш, че ще спя с онази жена, за да осъществя отмъщението си, значи трябва пак да си помислиш. А ако смяташ, че ще позволя ти да го направиш, значи наистина не ме познаваш, братко.
— Райли спа с Ели.
Дрю завъртя очи.
— Райли пожела Ели в мига, в който я зърна. Предложих му да се разменим, а той едва не ми откъсна главата. Истината в онзи случай е, че Райли винаги е решавал сам колко да се сближи. Той не изпитваше ни най-малко колебание относно това, да прекара известно време в леглото й, дори още преди да я срещне. Райли беше женкар. Ти си различен, но не мисля, че реакцията ти към Карли е различна.
— Искам да спя с нея, защото е привлекателна. — Това не беше цялата истина. — Аз я харесвам.