— И тъкмо затова тя ме плаши.
Преди Дрю да успее да каже още нещо, се чу пищенето на алармата, докато вратата се отваряше и жената, която обсъждаха, застана на прага с широко отворени очи и куп неща в ръце. Носеше чантата си, лаптопа, пазарска торба и нещо, което приличаше на рокля от химическото чистене.
— Не помня кода. Знам, че трябваше да го запомня. Съжалявам. — Обхождаше с поглед мъжете в стаята, докато алармата продължаваше да пищи.
Бран скочи на крака, щастлив да я види. Прагматичният разговор с Дрю го бе изтощил, а Карли беше като глътка свеж въздух. Той чевръсто въведе кода, пое пазарската торба и дрехата от химическото от ръцете й.
— Ще ти обясня всичко за новата охранителна система, но първо искам да ти представя брат ми Дрю и моя зет, Кейс Тагарт.
Кейс стана и протегна ръка.
— Аз не споделям много гени с това племе. Тяхната сестра просто има удивителен вкус за мъже.
Дрю поклати глава.
— Благославяш деня, в който тя е благоволила да погледне към теб, Тагарт. — Отново се извърна към Карли. — Мислех, че не харесваш семейните ни гени, след като си възнамерявала да ме отрежеш.
Карли се изчерви.
— Реших, че си прекалено привлекателен. И честно, смятам, че така се получи по-добре. Бран е сладък. Той повече ми пасва. Получи ли бележките, които ти изпратих за графика и местоположението на охранителния екип?
Този следобед Карли бе доста заета в службата и то не само със задачи, свързани с „Кейн Корпорейшън“. Тя бе изпратила съобщения, които щяха да им помогнат за акцията довечера. Сега брат му знаеше кога и къде щеше да бъде Патриша през цялата вечер.
— Да, и те ще свършат доста добра работа — отвърна Дрю, разтърсвайки ръката й. — Мисля, че след тази вечер тя отчаяно ще има нужда от нова охранителната фирма. Не се тревожи за нищо. Ние ще се погрижим за всичко. Макар че, ако бях на твое място, щях да стоя няколко крачки по-далеч от твоята шефка.
Кейс отново се ухили.
— Ще бъде забавно. Малко детинско, но забавно.
Бран дори не искаше да знае.
— Трябва да се приготвяме. Благодаря за костюма. Ще ти се обадя, когато двамата с Карли се приберем у дома.
Дрю кимна.
— Направи го. И запомни какво ти казах за другите неща. Бъди внимателен. Вземи някой със себе си, когато правиш плащането. И да не е тя. Някой, който ще ти пази гърба.
— Днес по-рано наблюдавах гърба му — кимна Карли, сетне лицето й пламна, когато осъзна какво е казала. — Само защото той вървеше пред мен и не можех да видя лицето му.
Дрю поклати глава и поведе Кейс към вратата.
— Наблюдавала си гърба ми, а?
Страните й все още бяха поруменели като на момиченце. Беше много сладка.
— Не мога да повярвам, че го казах пред брат ти. Какво не ми е наред? Мисля, че откакто се изживявам като шпионин, съм станала по-дръзка.
Бран смяташе, че шпионската роля я бе направила по-уверена. Често се случваше с хората. Карли най-после правеше нещо, което можеше да промени положението й.
— А аз мисля, че си точно толкова дръзка, колкото би трябвало. А сега, какво е това?
— Роклята ми за довечера и вечерята ни.
— Мислех, че ще хапнем на изложбата.
Тя поклати глава.
— О, хората не се хранят на изложбите. Те демонстрират колко са слаби. Затова реших да хапнем добре, а после ще нахлузя оформящо бельо и двамата ще успеем да понесем всички онези кльощави, гладни хора, които мислят, че да нарисуваш маргаритка върху стара съдомиялна машина, е изкуство.
— Сериозно? — Той се бе опитал да избягва света на изкуството колкото е възможно повече. Дрю често водеше дизайнери да преобзавеждат офисите, а Ели твърдо вярваше в окачването на разни неща по стените, но Бран беше щастлив само с едно удобно легло, телевизор и конзола за видеоигри. За него това беше достатъчна декорация.
Често си мислеше, че е най-лошият милионер на света.
Това изглежда не притесняваше Карли. Тя само леко му се усмихна.
— Мисля, че художничката би казала, че това изразява безполезността на модерното общество в сравнение със силата на природата. Или нещо подобно. Май ще се нуждаем от едно-две питиета, преди да пристигнем там.
Бран я последва в кухнята. Да, той определено се нуждаеше от питие.
* * *
Карли благодари на служителя от кетъринга и огледа подносите. Въпреки това, което бе казала на Бран, когато Патриша даваше прием или бе домакиня на някое събитие, винаги имаше разнообразни апетайзери. Всички одобрени рецепти от шоуто й „Раят на Патриша“. За съжаление, те бяха толкова миниатюрни, че мъж с телосложението на Бран никога не би се нахранил с мини кростини с козе сирене.