— Всички тези неща са много странни. — Бран огледа колекцията и си взе една малка пастичка. — Какво прави този карбуратор насред залата?
Откакто бяха пристигнали, той разглеждаше изложбата. Карли бе дошла един час по-рано от уреченото време, за да се увери, че всичко е идеално — от кетъринга и поднесеното шампанско до осветлението. Десет процента по-приглушено от обичайното и нищо ослепително бяло, иначе Патриша щеше да си тръгне. Докато тя се грижеше никаква ярка светлина да не пада върху работодателката й, Бран се разхождаше наоколо, смръщил лице. Очевидно това изкуство не беше по вкуса му.
— Това в света на изкуството се нарича изкуство от отпадъци. Използват се вещи, изхвърлени в сметищата. Конкретно тази художничка е изключително екологично ориентирана. Тя създава линия от рециклирани предмети от бита за продажба онлайн. Точно това представяме тази вечер.
Бран се озърна, преценявайки обстановката.
— Значи семейната атмосфера е само за шоу. Знам, че това не би трябвало да ме изненадва.
— Патриша няма близки роднини. Тя е била единствено дете и никога не говори за родителите си. Колкото до заварените й деца, те се изваждат на показ само при подобни събития. През ваканциите тя ходи на ски. Те не са поканени.
— Не разбирам това. Аз прекарвам всеки празник и ваканция със семейството си. Ако не го направя… да кажем просто, че сестра ми много я бива да накара някой да се чувства виновен. В семейството ми празниците винаги са шумни. Мисля, че сега ще е още по-зле, след като единият от братята ми миналата година се ожени. Предполагам, че сме толкова сплотени, защото сме прекарали твърде много време разделени — завърши Бран.
Заради действията на Патриша Кейн и партньорите й.
— Аз не прекарвам много време с моето семейство. Не и след като баба ми почина. Майка ми все още е жива, но преди няколко години се премести в Невада и се омъжи. Каза, че може би ще е странно за нас да я посещаваме на Коледа, тъй като новото семейство на съпруга й е толкова многобройно. — От това я бе заболяло много повече, отколкото си бе представяла. Въпреки че никога не е била близка с майка си, да разбере колко малко я е грижа за нея й сестра й, я бе засегнало много дълбоко. — Така че сме само двете със сестра ми, но се забавляваме.
— Не се и съмнявам. Обзалагам се, че приготвяш обилна трапеза.
— Винаги. — Храната беше начин да изрази обичта си. По-рано тази вечер тя с удоволствие му бе приготвила пиле с лимон, аспержи и киноа. Рецептата беше съвсем обикновена, но той се нахвърли върху яденето с апетит, сякаш се хранеше в най-реномирания ресторант на света. Отдавна не бе готвила за някой, който не разнищва рецептата и не пита за всяка съставка. Бран просто се наслаждаваше на блюдото и това я бе направило щастлива.
С периферното си зрение младата жена забеляза, че вратите са отворени и залата вече се е изпълнила с многолюдна тълпа. Време беше да се захваща за работа.
— Добре, онзи мъж отляво на теб е завареният й син. Кени-младши. На него, изглежда, се е паднала по-голямата част от здравия разум в семейството. Управлява клоновете от компанията на баща си, занимаващи се с недвижима собственост, но мисля, че ще има сериозно стълкновение с Патриша след като баща му почине. Ако изобщо почине. Понякога си мисля, че пие кръв от девици, за да остане вечно жив.
— Толкова ли е зле?
— Той определено е противен, затова е изненадващо, че Кени е толкова мил човек. Жената, с която разговаря, е художничката. Тя ще разведе семейството из изложбата заради камерите. Тази вечер са само две, защото мястото е ограничено. Операторите умеят да не се натрапват и да стоят на заден план, но няма да е така, когато Патриша пристигне. — Как ли щеше да се получи? Дали той искаше да бъде в обсега на камерите? — Може би трябва да стоиш настрани от камерите.
— Ще се опитам, но дори и да ме уловят, няма страшно — отвърна Бран с усмивка.
Наистина ли смяташе така?
— Хората може да те познаят.
— Кога ще се излъчи това?
Сега тя разбра какво имаше предвид.
— Навярно след шест месеца. Прав си.
След шест месеца мисията щеше да е приключила. След шест месеца той щеше да бъде вън от живота й и ако всичко минеше успешно, тя също щеше да е поела по своя път.
Но имаше на разположение още един месец да бъде с него. Защо да го пропилява?
Карли бе мислила за това през целия следобед. От онзи миг, когато той я бе притеглил върху скута си и бе обвил ръце около нея, тя не можеше да си го избие от главата. Онзи миг й бе въздействал много по-силно дори от целувката, която беше възпламеняваща. Тя бе доказала веднъж завинаги, че под скромните й, благоприлични дрехи се крие чувствена жена. Карли мислеше, че след развода завинаги е заровила тази сексуална част от себе си, но Бран я бе извадил наяве.