— Мисля, че е чудесна идея.
Очите на Жас заискриха, когато осъзна, че Карли не е сама.
— Здрасти, готин. Как си? Да не си един от тазвечерните оператори? Вземам си обратно всичко, което казах, задето са ме принудили да дойда тук.
Нима щеше да се наложи да пази Бран от всеки член на семейството на шефката й?
— Казва се Брандън. Бран, това е Жасмин Джоунс. Тя е заварената дъщеря на Патриша. Жас, тази вечер Бран е мой гост.
— Аз съм нейно гадже. — Той протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем.
— Сериозно? — За пръв път Жас изглежда загуби дар слово. Естествено, не можеше да повярва, че Карли може да докопа мъж като Бран. Да, явно така щеше да бъде днес. Всички, които запозна с Бран, се блещеха насреща й с широко отворени невярващи очи. Сякаш тя никога не би могла да има гадже.
Макар че всъщност той не й беше истинско гадже. Беше тук поради съвсем различни причини. Въпреки това младата жена не можеше да престане да мисли за онова, което неволно бе подслушала днес. Очевидно Бран и братята му не бяха осъзнали, че прозорецът до вратата е със супер тънко стъкло и звукът лесно проникваше през него. Тя бе чула разговора им, докато се приближаваше към вратата. Беше спряла, защото бе чула непознат дълбок глас. За секунда бе застинала, сигурна, че мафиотите отново са се върнали. После бе осъзнала, че слуша нещо съвсем различно.
Той не изпитваше ни най-малко колебание относно това, да прекара известно време в леглото й, дори още преди да я срещне. Райли беше женкар. Ти си различен, но не мисля, че реакцията ти към Карли е различна.
Искам да спя с нея, защото е привлекателна. Аз я харесвам. Сърцето й бе изтръпнало, защото бе разбрала, че Бран говореше за нея.
И тъкмо затова тя ме плаши.
Тя бе отворила вратата, защото не желаеше да подслушва по-нататъшния им разговор, но не можеше да спре да се пита. Той нямаше никаква причина да лъже. Очевидно брат му щеше да се успокои, ако Бран бе казал нещо различно.
Значи логичното заключение бе, че той не лъжеше, когато бе казал, че я желае.
Младата жена плъзна ръка в неговата и усети как той се притисна към нея.
— Мисля, че отношенията ни са доста сериозни. Той е отседнал при мен, докато е тук.
Пръстите на Бран стиснаха за миг нейните.
— Да съм в дома на Карли, е много по-приятно, отколкото в някой противен хотел. Кой знае? Може да остана за по-дълго. — Наведе се към нея и устните му леко докоснаха нейните. — Защо не ми покажеш останалата част от изложбата? Знам, че скоро ще трябва да се заемеш със задълженията си.
Ето че отново го правеше. Спасяваше я от неудобна ситуация.
Карли се усмихна на Жас.
— Ще се видим по-късно. Между другото, изглеждаш великолепно. Щом баща ти си спомни колко те обича камерата, със сигурност ще се замисли дали да не продуцира онова шоу.
Жас се изпъчи гордо.
— Благодаря, кукло. Ще си взема още малко шампанско. Срещите с мащехата ми винаги ме карат да ожаднявам.
Бран я поведе със себе си.
— Леле, изглежда вече доста се е натряскала.
Карли махна успокоително.
— Всъщност не е. Тя си е такава. Но определено е достатъчно, за да раздразни шефката. Ще бъда честна, донякъде съм притеснена за това, което брат ти е подготвил за тази вечер. Не очаквам с нетърпение разразяването на някоя драма.
Той я дари с най-дяволитата си усмивка и Карли тутакси бе повлечена надолу по късия коридор към стаята вдясно от изложбената зала.
— А аз очаквам с нетърпение това.
Тя нямаше шанс да се огледа, защото Бран внезапно я целуна. Главата му се сведе, устните му докоснаха нейните и всички останали мисли излетяха от главата й, освен една — колко невероятно секси беше той.
Ръцете му се вдигнаха, пръстите му се заровиха леко в косата й, накланяйки главата й назад, за да има по-добър достъп.
Този път не беше нежен. Изглеждаше дори още по-зажаднял, отколкото преди. Езикът му облиза долната й устна и тя дори не се опита да се възпротиви. Отвори уста и го прие с наслада.
— Сега разбираш какво имах предвид, когато говорех за химията, Карли — прошепна той, преди отново да я целуне.
Можеше да прави това през целия проклет ден. Да целува Брандън Лолес бе много по-еротично, отколкото секса, който някога бе правила със съпруга си.
— Извинете?
Карли едва не подскочи и не се приземи по задник, но ръцете на Бран я държаха здраво. Мили Боже, напълно бе забравила къде се намира. Главният оператор стоеше насред стаята, ухилен до уши.
— Извинете, госпожице Фишър, но трябва да се подготвя. Лимузината на госпожица Кейн ще пристигне всеки миг. — Майк Дейвис й смигна. — Освен това трябва да се уверя, че осветлението тук е наред. Възложих на новото момче да се погрижи за това. Очевидно това е стаята, където ще се проведат снимките. — Мъжът въздъхна и се огледа. — Не разбирам това изкуство. Какво, по дяволите, е онова нещо?