Выбрать главу

— Значи Карли върши цялата работа, а Патриша бере плодовете от труда й. — Франсин Уелс. Много скоро щеше да я потърси.

— И й плаща много малко. Почти съм сигурен, че мащехата ми я е принудила да остане на тази работа. Тя разполага с мръсна информация за всеки.

— Мръсна? Няма нищо мръсно около Карли.

Кени поклати глава, игнорирайки забележката му.

— Всеки има нещо за криене. Моята мащеха е превърнала в изкуство изравянето на тези тайни, за да принуждава хората да работят за нея. Не я е грижа кого ще нарани. Тази жена има досиета за всички, които са част от живота й.

Такъв беше слухът. Бран би искал да се докопа до тези досиета.

— Някак си не мога да повярвам, че Карли има някаква голяма тайна в това досие.

— Патриша ще използва всичко. По дяволите, тя ще го изфабрикува, ако се наложи. Ще го направи без капка угризение.

Беше много лошо, че не можеше да попита къде се съхраняват тези досиета.

— Все още не разбирам какво общо има всичко това с моите отношения с Карли.

В очите на Кени се появи решително изражение.

— Аз смятам да стартирам предаване с Карли, което ще накара „Раят на Патриша“ да изглежда толкова бездушно, колкото е тя самата. Така че не проваляй тази възможност за Карли.

Тя не му бе споменала нищо за това.

— Нямам намерение да провалям нищо за нея. Казах ти, интересът ми към Карли е съвсем искрен. Ако тя иска да има собствено предаване, не виждам как аз мога да й попреча.

— Нужно е тя да се съсредоточи изцяло върху това начинание — заяви Кени разпалено. — Ти си разсейване и само ще я отклониш от целта. Колко искаш, за да се махнеш? Не е възможно наистина да се интересуваш от нея. Ти искаш да се възползваш от нея, а аз няма да позволя това да се случи. Възлагам много надежди на Карли и няма да разреша на някакъв незначителен жиголо да съсипе всичко.

— Тук съм заради нея самата. Заради нищо друго — заяви Бран с твърд глас.

— Не ми пробутвай тези глупости. Виж, ако някой се сближи с нея, то това ще съм аз. Аз съм този, който има право да спечели от нея. Планирам това от години. Затова ми назови цената си и аз ще ти платя.

Ето го отново — онова противно, зло чувство в стомаха, което накара ръцете му да се свият в юмруци. Сякаш полезрението му се бе стеснило и виждаше единствено лицето на този тип Кени. Ако дадеше воля на юмрука си, ако се оставеше на инстинктите си, щеше да се почувства толкова добре. Това винаги му нашепваше гласът на гнева. Щом кръвта му започнеше да бушува, трябваше да се отвори нещо като изпускателен клапан, който да освободи яростта му и той щеше отново да може да диша.

— Кени? Да не би да притесняваш новото момче?

Бран се извърна и гневът му намери нова мишена. Патриша Кейн пристъпи, пръстите й с безупречен маникюр се впиха в рамото на Кени.

— Бъди така любезен и ми донеси чаша шампанско — нареди тя.

Кени се скова за миг, но сетне се обърна и се отдалечи.

— Досаден ли беше?

Досаден, но не зъл. Може би беше чиста игра на въображението му, но Бран сякаш усещаше злото, което се излъчваше от тази жена. Въпреки това се овладя. Спомни си колко здраво се бе притиснала в него Карли, преди да ги прекъснат. Тя беше готова. Желаеше го, при това единствено за наслада и удоволствие, които той можеше да й даде.

— Беше доста просветляващ.

Това изглежда я смути и обърка, което беше сериозно постижение. Патриша се намръщи насреща му.

— Често го намирам за нетърпим.

— Мисля, че си пада по моето гадже.

Устните й се извиха в някакво подобие на усмивка.

— Той вярва, че твоето гадже може да ме детронира, но греши.

Значи, тя не тънеше в заблуда.

— Ако това е някаква утеха, аз знам, че тя не желае да детронира никого. Карли е доволна от работата си. Тя не обича вниманието.

Това беше чистата истина. Без значение какво си мислеше Кени-младши, Карли никога не би пожелала публичността на едно телевизионно шоу. Тя беше от жените, които щяха да са щастливи да пишат готварски книги и може би колонка във вестник, списание или блог. Тя никога нямаше да пожелае вниманието, за което жадуваше Патриша Кейн.

— Мисля, че си прав, но това не означава, че Карли няма да се опита да си поиграе на Мефистофел — рече замислено тя. — Какво ти предложи Кени?