Бран нямаше намерение да я лъже. Не и когато не беше нужно. Бе важно да спечели доверието й.
— О, ние всъщност не стигнахме до конкретно число. Той предлагаше да ме купи. Интересуваше се какъв чек да ми напише, за да се разкарам от живота на Карли.
Патриша се засмя, за пръв път изглеждаше искрено развеселена.
— Той е гледал прекалено много филми. Освен това е лош съдник на човешките характери. Ти не си от мъжете, които могат да бъдат купени. Нарече ли те „жиголо“?
— Това беше една от думите, които използва, за да ме опише. — Бран тръгна редом с нея, когато тя започна да се разхожда бавно из галерията.
— Трябва да му простиш. Той смята, че всички, които са по-млади и по-привлекателни от него, са използвачи, опитващи да се докопат до повече пари. Повярвай ми, той ме е наричал с всевъзможни имена. Дори на сватбата ми с баща му се напи и вдигна тост за мен като кариеристка, стигнала до върха, благодарение на връзките си с богатите и всемогъщите. А аз донесох в семейството му империя, струваща четиридесет милиона долара. Фамилията Джоунс не разбира истинския свят. Според тях, дори някой като мен очевидно ламти за парите им.
— Е, аз също изобщо не разбирам техния свят. — Бран отново не лъжеше. Той често си мислеше, че би бил много по-щастлив, ако имаше обикновена работа и живееше обикновен живот. Не се чувстваше в свои води в света на брат си. Не се чувстваше в свои води и тук тази вечер. Всички около него ахкаха, охкаха и се превъзнасяха, докато обсъждаха „изкуството“ и клюкарстваха един за друг, а Бран искаше единствено да отведе Карли у дома и в леглото. — Или този, в случая.
— Не харесваш ли тези творби? — Въздишката на Патриша издаваше пълното и презрение. — Е, аз също, но баща й е много влиятелен. Какво ли не правим заради бизнеса. Мисля, че ми се нрави твоето присъствие и въздействието ти върху Карли. Струваш ми се искрен млад мъж.
— Не знам как да бъда друг.
— Мисля, че ти си точно мъжът, от който Карли се нуждае. Освен това си прав. Тя не е като останалите ми служители. Всички те живеят с надеждата да си проправят път до телевизионния екран или да се посветят на някакви свои предавания, но Карли цени работата си. Смятам, че трябва по-обстойно да си поговорим. Може би някой ден бихме могли да обядваме. Искам да опозная по-добре човека, който е толкова близък с най-ценната ми сътрудничка. — Тя махна на някой пред нея и се намръщи. — Я ми кажи нещо. Какво мислиш за охраната тази вечер? Никак не съм впечатлена. Първо, явно са се издънили със заварената ми дъщеря, след като тя е тук без надзорник и очевидно вече се е напила с шампанско, а аз не виждам и следа от другите бодигардове.
Навярно защото братята му ги залисваха с глупави лудории, които те бяха длъжни да проверят.
— Видях един до вратата, но ако трябва да съм честен, не се държеше много професионално. Дори не поиска поканите ни.
Типът направо се прозяваше и махаше на всички да влизат, както щяха да направят повечето охранители в тази заспала, тузарска част на града.
— В такъв случай ще трябва да поговоря с теб и за това — заключи Патриша. — От известно време си мисля да прекратя работа с тази фирма.
Точно по график. Тя не държеше една охранителна фирма повече от година и половина. Много бързо се разделяше с тях. Нямаше да е нужно да я убеждават дълго да наеме услугите на „Маккей-Тагарт“.
— Винаги, когато кажете. Готов съм да направя всичко, което би могло да помогне на нашата Карли.
Тя се извърна и го изгледа изучаващо за миг.
— Какво виждаш в това момиче?
— Карли има светлина, която малцина притежават. В момента е малко помръкнала, но мисля, че когато тя е истински щастлива, тази светлина излиза наяве и стопля хората около нея. Тя е много по-добра от почти всички хора, които познавам, и не се бои да покаже своята привързаност. Дава ми онова, от което се нуждая, неща, които сам не бих могъл да постигна.
— Да, виждала съм частица от сиянието й. Ще бъда откровена. Не го разбирам, но знам, че то привлича хората към нея. А сега трябва да вървя, за да се усмихвам пред камерата и да се преструвам колко много обичам ужасното си семейство. Знаеш ли, благоприличието и публичните изяви са много важни. Пак ще поговорим. И моля те, предай на Карли, че след като снимките приключат, е свободна да си тръгне. Напоследък се замислям, че това момиче работи прекалено много. Тя самата има нужда от лична асистентка. Ще се погрижа за това. — Лицето й се озари от лъчезарна усмивка, но Бран забеляза, че не достигна очите й. — Здравей, Тиери, скъпи. Харесва ли ти изложбата?