Какво, по дяволите, беше всичко това? Жената звучеше почти като човешко същество. А не се предполагаше, че е такова. Предполагаше се, че е злата кралица, която държи Карли в плен. Бран я наблюдаваше как се движи из тълпата, въплътила се в ролята на любезна домакиня и се питаше какво замисля.
За съжаление, беше почти сигурен, че не е нищо добро.
Обърна се и затърси Карли сред множеството.
* * *
Карли едва не изръмжа от отчаяние и безсилие. Всичко щеше да се сгромоляса с гръм и трясък. Жас беше изпила прекалено много шампанско, бе изритала обувките си и се бе развихрила в шеметен танц, докато най-после един от доста безхаберните бодигардове не я бе набутал в лимузината и не я бе изпратил у дома. Кени се цупеше и отказваше да застане пред камерата. Директорката на галерията й опяваше, че горещината от малката изложбена зала, определена за снимките, кара меценатите да я избягват, както и цялата задна част на галерията, включително и малкото бюро, върху което бяха сложили книгата за набиране на нови членове на дарителския фонд на галерията.
А сега помощник-операторът трябваше да довърши декора за семейните снимки в малката зала, преди да закрият изложбата. Тя не беше сигурна защо я закриват, но знаеше, че трябва да заснемат последния епизод. Изглежда, щеше да бъде кратък, но може би щеше да успее да вмести кадър с Патриша и художничката, която да обясни творбите си. Трябваше да се получи добре, иначе татенцето рокзвезда можеше да се оттегли от сделката с „Кейн Корпорейшън“ и тогава шефката й щеше да побеснее.
— Хей, имаш ли нужда от помощ? — Бран се приближи до нея. Изглежда, бе стоял до бара, по-далеч от тълпата. Не само беше секси, но и умен.
— Опитвам се да събера семейството на едно място, така да се каже. Нещата не вървят толкова гладко, колкото се надявах. Какво накара Кени да се вкисне така? Обикновено е много разумен и разбран.
— О, мисля, че е заради мен — отвърна Бран и потръпна. — Той не е особено доволен от нашата връзка.
— И какво го интересува?
— Той смята, че ти си тази, която ще го избави от недвижимите имоти.
Карли завъртя очи.
— Не отново същата песен. Той е луд, ако си мисли, че може да успее да реализира идеята си. Няма никакъв шанс баща му да позволи на някого да се конкурира с Патриша, а и аз не мога да напусна работата си.
— Не и през следващите две години, но след това ще си свободна. — Бран зарея поглед над тълпата. — Освен ако тя не намери друг начин да те задържи до себе си.
Това беше най-лошият й кошмар.
— Не знам откъде ще го намери. Не възнамерявам да й дам друг повод да ме заплашва с каквото и да било.
— Мисля, че тя разчита на мен за това. Имахме личен разговор. Между другото, шефката ти ме одобрява. Това беше много странно. Иска някой път да обядваме заедно и ми поръча да ти кажа, че след като снимките приключат, можеш да си вървиш. Щяла да възложи на някой друг да надзирава почистването.
— Какво? — Студени тръпки плъпнаха надолу по гръбнака й, защото подобно нещо никога не се бе случвало. — Тя никога не ми позволява да се прибера у дома, преди всичко да е приключило. Аз съм отговорна за последната салфетка и бутилка шампанско.
— Очевидно не и тази вечер.
— Какво ли е наумила?
— Нямам представа, но определено имам чувството, че замисля нещо. Освен това тя знае за плановете на Кени да те превърне в следващия гуру на домашния уют или каквото и да е там. Той е прав, че ще бъдеш добра, но греши за това как и къде трябва да го осъществиш.
Сега Карли нямаше време да се тревожи за това. Първо трябваше да организира всичко, после щеше да се притеснява за семейните интриги и на кого ще сритат задниците. Защото ако Патриша узнаеше, че Кени плете интриги зад гърба й, тя също щеше да започне да заговорничи зад неговия.
Всичко това можеше да се превърне в Трета световна война, а тя нямаше намерение да попадне под кръстосания огън.
— Хей, всичко ще е наред. — Бран пристъпи пред нея и взе ръцете й в своите.
— Ти не знаеш колко неприятни могат да бъдат. — Карли искаше да преживее тези последни две години спокойно и тихо. Не желаеше да й се налага да взема страна в една семейна война, защото която и страна да избереше, в крайна сметка пак тя щеше да пострада. Накрая те щяха да излязат незасегнати от битката, а всички дребни хорица да понесат последиците.
— Както казах, всичко ще бъде наред. Аз ще се погрижа за това. Остави ме да се справя с Патриша. Ще се опитам да разбера какво става и тогава ще можем да планираме най-добрия си ход. Трябва да издържиш още няколко седмици, а след това се надявам, че Патриша ще е толкова заета да спасява собствения си задник, че няма да има време да се тревожи за теб.