След няколко седмици Бран можеше да си е заминал, а тя не си правеше илюзиите, че той ще остане, за да я утешава. Въпреки това той беше толкова сладък и сега беше тук, с нея.
Карли се повдигна на пръсти и леко докосна с устни неговите.
— Нека да довърша тук и после може да се приберем у дома. Това ще е последната задача за вечерта. Би трябвало да приключи за двадесетина минути, но не разчитай много на това. Трябва да убедя всички да се съберат заедно в малката зала. За съжаление, помещението е прекалено горещо и няма изгледи да се разхлади.
— Аз бих казал, че самото присъствие на Патриша ще снижи температурата поне с двадесет градуса — ухили се Бран.
Де да ставаше така. Карли му смигна и огледа залата. Ето къде беше. Шефката й разговаряше с група хора, които следяха всяка нейна дума с жив интерес, докато тя най-безсрамно споменаваше имена на известни и влиятелни личности, с които уж била близка.
Карли застана леко встрани.
Патриша я погледна, но очевидно се чувстваше прекрасно в момента и не възнамеряваше да помръдва. Кралицата, властваща над своя двор. Наклони леко глава, давайки знак на Карли, че може да се приближи.
Карли си проправи път до нея и когато най-после се добра до шефката си, зашепна в ухото й:
— Трябва да заснемем последната част. След пет минути всичко ще е готово в малката изложбена зала.
— Не забравяй да махнеш бастуна на Кенет. Ще му е нужен, за да стои прав, но е прекалено суетен, за да се разхожда с него сред всички тези хора наоколо. И вземи наметката ми от гардеробната. Обещах на дизайнера да я покажа — нареди Патриша.
— Много е горещо в… — Патриша я стрелна с поглед и Карли реши да не спори. — Разбира се. Ще те очаква в залата за снимки, когато отидеш.
Патриша продължи разговора си, сякаш никога не го бе прекъсвала.
Карли се запъти към гардеробната, грабна абсурдно претрупаната и плътна сребриста наметка, която идеално си пасваше с дизайнерската рокля, която носеше Патриша, но не и с жегата във Флорида. Беше прекалено тежка, предназначена за място, където имаше истинска зима, но дизайнерите бяха готови да платят на Патриша, за да демонстрира тоалетите им в шоуто си, така че климатът можеше да върви по дяволите.
Материята беше безобразно капризна. Гардеробиерката й я бе подала без закачалка и ако я носеше в ръка, можеше да се измачка.
Измачканите дрехи нямаха място в бранда на Кейн. Карли я наметна върху раменете си, за да запази елегантната й линия. След като снимките приключеха, вече нямаше да има значение. Щеше да се превърне в поредната дреха, захвърлена на дъното в дрешника на Патриша, но през следващите няколко минути беше много важна.
След като намери бастуна, Карли закрачи надолу по коридора, с богато украсената наметка върху раменете си. Стана й ужасно горещо, но в интерес на истината Патриша нямаше да се оплаче. Нито веднъж. Просто щеше да метне проклетото нещо на Карли, след като снимките приключат. Поне едно не можеше да се отрече на шефката й — беше истински професионалист.
— Не можах да издържа там — рече Майк, когато тя зави надолу по коридора, водещ към малката изложбена зала и задната част на галерията. — В стаята е прекалено горещо и дяволски ме заболя главата. Изпратих Тим. Нуждая се от малко вода или нещо разхладително. След няколко минути ще съм готов за работа.
— Ако не си… — подхвана Карли.
Майк поклати глава.
— Достатъчно дълго работя за онази жена. Ще я държа под око. В мига, в който се запъти натам, аз вече ще съм на мястото си. След като намеря проклетия аспирин. Кой реши, че идеята е добра?
Не и някой, който имаше поне малко мозък. Младата жена проследи с поглед как Майк се отдалечава. Няма що, щеше да бъде доста забавно. Отмести поглед отново към Бран. Той се мръщеше на един телевизионен екран, върху който се виждаха само снежинки.
Щеше да бъде хубаво да си тръгне оттук с него, да знае, че тази нощ няма да е сама.
Живей за момента. Тази вечер нямаше да мисли за неизбежното бъдеще, нито щеше да оплаква миналото. Щеше да се наслади на удоволствието днес, защото това беше всичко, което наистина имаше.
Е, щеше да има, след като заснемат този проклет епизод.
Трябваше да отиде и да се увери, че всичко е наред, за да приключат час по-скоро със снимките. Карли щеше да се възползва от благосклонното разрешение на шефката си и да изчезне при първа възможност.
Коридорът беше празен. Отпред се чуваха някакви гласове, които разговаряха в задната стая, но иначе цареше тишина. По-добре за снимките. Нямаше да има страничен шум, който да провали диалога. Разбира се, щеше да бъде максимално кратък, за да се вмести в цялостното шоу, затова може би беше по-добре, че Жас бе откарана у дома. Вече им бяха направили няколко снимки заедно, за да приличат на сплотено семейство. Майк беше перфектен в постигането на точния ъгъл с камерата, за да смали разстоянието помежду им и да ги накара да изглеждат, сякаш им е приятно да бъдат близо един до друг.