Не че наистина се наслаждаваха на компанията си. Карли нямаше абсолютно никакво желание да седи на една маса с това семейство.
Бастунът потракаше върху мраморния под. Някой ден и тя щеше да се нуждае от такъв. Щеше да е стара и посивяла, но не желаеше да живее като Кенет-старши. Да, той имаше купища пари, но всички го мразеха.
Много хора бяха мразили и нейната майка. Сега, като се замислеше, стигаше до извода, че майка й имаше много общо с най-възрастния Джоунс. Той бе прекарал живота си в преследване на повече богатство, а майката на Карли бе преследвала собственото си удобство. Бе родила две деца с надеждата да докопа съпруг и когато най-после се бе сдобила с такъв, бе изолирала дъщерите си, тъй като не желаеше да рискува своето щастие заради децата си.
Какво искаше Бран от живота? До това се свеждаше всичко. Карли винаги бе мислила, че иска независимост, но сега се питаше дали е така. Не бе осъзнавала колко е самотна, докато Бран не се бе появил в живота й.
Той преследваше отмъщение. Всичко това нямаше да свърши добре за нея.
Младата жена въздъхна дълбоко, докато отваряше вратата на залата и бе посрещната от гореща вълна.
Малката печка определено си вършеше работата. Тясното помещение бе адски задушно. Вратата се захлопна зад нея и Карли се огледа. Художничката бе окачила върху стените снимки на екологични катастрофи. Явно не вярваше в деликатните намеци.
Майк беше прав. Бе твърде горещо. Нещо не беше наред. Нямаше начин художничката да е имала намерение да е чак такава жега. Карли остави бастуна. Можеха да отворят вратата, да я подпрат и да намалят топлината. В противен случай грижливо фризираната коса на Патриша щеше да провисне и тя щеше да заповяда да снимат отново.
Изглежда, краят на вечерта все още беше далеч.
Карли въздъхна дълбоко и отиде до вратата, за да я отвори.
Облата дръжка се завъртя, но вратата не се отвори. Не помръдна. Тя опита отново, но без резултат.
Карли спря за миг, виеше й се свят. Какво ставаше? Облегна се на вратата, защото внезапно й се стори, че светът сякаш се движи. Стомахът й се преобърна и тя се опита да бутне вратата.
Огледа я, защото ако имаше ключ, той трябваше да е от вътрешната страна. Защо щеше да е от външната?
Нямаше нищо. Дръжката беше гладка и нямаше начин да се завърти и да се заключи вратата.
Някой я бе заключил отвън. Карли заудря по вратата, дланите й плющяха върху дървото.
— Хей! Заключена съм вътре!
И тогава й призля. В гърлото й се надигна жлъчка. Щеше да повърне. Повече не можеше да издържа. Свлече се на колене.
Само от горещината не можеше да й стане толкова лошо. Нямаше начин. Тя бе преживяла летата в Алабама, а и не можеше да се каже, че Флорида е бастионът на хладния климат.
Имаше нещо друго. Ставаше нещо.
Карли бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон. Опита се да раздвижи пръсти. Погледът й се замъгляваше. Успя да избере името на последния човек, на когото бе писала есемес, и написа две букви.
СО.
Въглероден оксид. Помоли се Бран да разбира поне малко от химия. Истинската химия.
Помежду им имаше химия.
Това беше последната й мисъл, преди мракът да я погълне.
8
Бран искаше да си ходи. Шпионската работа беше отегчителна. Макар разказите на Кейс за шпионските му дни да бяха изпълнени с истории за красиви жени и свистящи куршуми и онзи път, когато бил взривен. Според Кейс, това било героично зарево на славата, струвало му счупен крак и един пикап, чиято загуба зет му още оплакваше.
Нито веднъж Кейс не бе споменал за часове, прекарани в авангардни галерии в слушане на дрънканиците на богати и невежи сноби.
За цял живот се наслуша за естетични и изчистени линии и творчески изказ. Брат му трябваше да се задейства с хаоса, така че двамата с Карли да изчезнат оттук и може би той да я съблазни. Това щеше да бъде чудесен завършек на вечерта.
Къде беше тя? Бран се промъкна покрай Патриша, която позираше за снимки, надявайки се, че не го е видяла. Изглежда, тя се опиваше от ролята си на грандамата на шоуто. Стоеше редом до художничката, докато фотограф от някаква медия я снимаше.
Патриша Кейн се различаваше от представата му за нея. Да, несъмнено беше студена, но изглежда харесваше Карли. Когато двамата разговаряха по-рано вечерта, тя сякаш наистина се интересуваше от щастието на Карли. Дали всичко беше преструвка? Бран не беше сигурен.