Моля те. Моля те, Господи, не позволявай тя да умре. Нека този път да не съм закъснял.
Бран изхвърча през вратата, нощният въздух го блъсна в гърдите. Тази миризма на солен въздух беше най-прекрасното нещо на света.
— Какво става? — властно попита Патриша.
Той не й обърна внимание, а продължи, понесъл Карли на ръце към малък затревен участък, когато чу воя на сирените. Положи я внимателно върху земята и сложи ръка върху главата й.
— Дишай. Трябва да дишаш.
— Попитах те какво става, млади човече! — прозвуча отново заповедническият глас на Патриша. — И какво не е наред с асистентката ми? Защо, за Бога, носи наметката ми? Да не би да се е напила и да е съсипала цялата вечер? Настоявам за отговори.
— А пък аз ти казвам да се отдръпнеш, ако искаш да живееш! — озъби се Бран. Единствената причина да отговори беше лекото повдигане на гърдите на Карли. Тя дишаше. Тя беше жива. Сега оставаше само да се надява, че не е била в безсъзнание прекалено дълго, за да има сериозни последствия. — Имало е изтичане на газ в скъпоценната ти галерия, което едва не уби двама от служителите ти, затова ти казвам да се разкараш или се кълна, че ще се изправя пред телевизионните камери, които неизбежно ще цъфнат, и ще им обясня, че единственото, за което ти пука, са дрехите ти. Разбра ли ме?
Очите й изпуснаха гневни пламъци, но тя се отдръпна.
— Опитвах се да не я измачкам — пророни Карли с треперещ глас. — Тези материи се мачкат от топлината и това нямаше да ги хареса. — Клепачите й потрепнаха и тя го дари с най-сладката, немощна усмивка. — Наясно си с химията.
Заля го огромна вълна на облекчение и той я притисна към гърдите си.
— Хич не ме биваше по химия, но за късмет Майк е бил отличник. Адски ме изплаши.
— Трябва да евакуираме всички — промърмори Патриша, изглежда най-после проявявайки загриженост за нещо. — Може да избухне пожар. Всички трябва да сме на безопасно разстояние, докато пожарникарите се справят със ситуацията. Карли, трябва да бъдеш закарана в болница.
— Аз ще се погрижа за нея — обеща Бран. Ако някой си мислеше, че може да го раздели от нея, значи си бе направил грешно сметката.
Патриша кимна, макар че вече не ги гледаше. Очите й шареха наоколо, сякаш търсеха нещо, което не можеше да намери.
— Добре. Аз ще се погрижа всички да бъдат изведени оттук. Брандън, смятам, че се налага да поговорим, когато нещата се успокоят. Може би трябва да ме свържеш с работодателя си.
Той само кимна, но гаденето отново се надигна в стомаха му и този път нямаше нищо общо с изтичането на газ.
Това беше хаосът, който брат му бе обещал.
Двамата с Дрю щяха да проведат един дълъг и може би кървав разговор.
* * *
Няколко часа по-късно Бран грижливо я зави в леглото. До разсъмване оставаше малко, но той си каза, че би било чудо, ако изобщо успее да заспи. Не бе разговарял с брат си. Дори и когато я внесе в апартамента, не му бе промълвил нито дума.
— Къде съм? — Очите й се отвориха, ала той не съзря в тях никакъв страх. Само любопитство. — Това не е моята спалня, Брандън Лолес. — Сега очите й се разшириха в очевидна паника. — О, господи. Изрекох името ти.
— Шшт, всичко е наред. — Той приседна до нея и приглади косата й назад. — Ти си добре и в безопасност и всичко е наред. Доведох те у дома. Намираме се в апартамента в Палм Кост, където ти ще се възстановяваш няколко дни, докато се уверя, че всичко в жилището ти е наред и няма никаква опасност.
— Смяташ, че е бил Ди Лука? Мислех, че този следобед си му платил. Господи, все още ми е страшно неудобно заради това.
Бран мислеше, че е нещо съвсем различно, но не беше сигурен дали някога щеше да каже на Карли какво смяташе, че наистина се бе случило.
— Платих му. Преведох му парите преди вечерята. Получих потвърждение, че ги е получил и той е изчистил дълга, така че няма причина да те напада. А и се съмнявам, че това е неговият стил. Смятам да разбера какво се е случило, преди отново да те пусна навън. Вече възложих на специалист да работи по въпроса. Сега си почини, а аз ще се погрижа за всичко.
— Аз съм най-лошият партньор шпионин на този свят — намръщи се тя. — Причинявам повече проблеми, отколкото разрешавам.
— Глупости. На това парти узнах неща, за които щеше да ми е нужна цяла година разследване. Сега заспивай.
Тя въздъхна и се отпусна назад. В болницата той бе успял да й издейства болнични дрехи и за тази нощ щяха да й послужат за пижама. Тя изглеждаше толкова крехка и сладка, сгушена в леглото.
— Ти къде ще бъдеш?
— Трябва да разреша някои проблеми, а после ще си легна отвън на дивана. — Както през цялата седмица. При мисълта гърбът го заболя, но поне този диван беше по-голям, отколкото онзи в дома й.