Тя се протегна и ръката й намери неговата.
— Недей да спиш на дивана. Когато свършиш, ела да спиш в леглото при мен. Само ще спим. Няма да те нападна. Чувствам се толкова слаба, че ще бъдеш в пълна безопасност от мен. Не мога да понеса мисълта, че ще се измъчваш на дивана. Моля те, ела да спиш при мен.
След всичко, което бе преживяла, нима можеше да й откаже? Дали да й обясни, че да спи до нея, без да я люби, ще му бъде много по-мъчително, отколкото на дивана? Естествено, че не. Щеше да направи всичко, за да я накара отново да се почувства в безопасност. Особено след като тъкмо проклетият, шибан план на брат му едва не я беше убил.
— Скоро ще се върна. Ти поспи. Лекарят каза, че ще се оправиш, но няколко дни трябва да си почиваш. Аз вече казах на Патриша, че до понеделник няма да се връщаш на работа.
— Не мога да отсъствам — поклати глава Карли. — Не можеш да говориш такива неща на Патриша. Тя не приема заповеди.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Напротив, мога. Всичко е уредено. Както ти казах, ти си почивай, а всичко останало остави на мен.
Бран се изправи и се запъти към вратата.
— Бран?
— Да?
— Планът сработи ли?
Младият мъж затвори очи за миг, въпросът заплашваше да го накара да изгуби контрол. Тя не звучеше ядосана. Просто проверяваше дали си бяха свършили работата.
— Сработи. Тя иска да се срещне с Тагарт. Мисля, че поради някаква причина случилото се тази вечер я изплаши. Определено я извади от равновесие.
— Добре. — Очите й отново се затвориха.
Той излезе от стаята, като успя да затвори тихо вратата зад себе си, макар че му се щеше да я тресне с все сила. Закрачи надолу по коридора. Време беше хубавичко да си поговори с брат си. Естествено, Дрю го очакваше.
— Защо не ми обясни какво се е случило и защо не отговори на обажданията и есемесите ми през последните пет часа, Бран? Получих един-единствен кратък есемес, че идваш насам и аз трябва да опразня голямата спалня. Смяташ ли, че това е приемливо? — Дрю стоеше във всекидневната. Само Хач присъстваше на тази късна, среднощна среща. Предишната сутрин Ели и Райли бяха отлетели обратно за Ню Йорк, а преди няколко часа Кейс и Мия бяха потеглили за Далас. — Имаш ли някаква представа какво ни накара да преживеем?
Бран знаеше, че е най-добре този разговор да се проведе лично. И с минимум думи. Дрю се тревожеше за това, което бе преживял?
Той отиде право при този негодник брат му и го фрасна с все сила в лицето. Ръката му сякаш изпука и го прониза остра болка, но това бе само нищожно допълнение към страданията и мъките, които бе изтърпял тази нощ.
— Ти си шибан негодник, Дрю, и се кълна, че ако още веднъж я изложиш на подобна опасност, ще отида право в офиса на Патриша Кейн и ще й разкажа всичко. Разбра ли ме?
Дрю политна назад, ръката му се стрелна към лицето, а очите му гневно блеснаха.
— За какво, мамка му, говориш, Бран?
Хач се спусна между тях и вдигна ръце, за да ги разтърве.
— Всички да се успокоят. Очевидно тук има някакво недоразумение.
Разбира се, че Хач щеше да вземе страната на Дрю.
— Няма никакво недоразумение. Тази вечер Карли едва не умря. Наложи се да разбия онази врата с тялото си, Дрю. Как можа? Как можа да ти хрумне, че това, което си направил, е допустимо? Не ми каза какво си замислил, защото си искал да реагирам естествено? Е, ето я моята реакция, братко. Тя повече няма да участва в този план и ако се опиташ да ме спреш, ще изпълня заканата си.
Дрю се втренчи в него, сякаш се опитваше да осъзнае чутото.
— Ти мислиш, че аз съм направил това? Смяташ, че съм способен да причиня изтичането на газ в сграда, в която се намира брат ми? Където може да пострада? Ти изобщо познаваш ли ме? Знаеш ли през какво съм преминал, за да се уверя, че си в безопасност?
В безопасност? Дрю е мислил, че той е бил в безопасност? Импулсът отново да удари брат си се надигна като гигантски чук, изправи гръбнака му, накара юмруците му да запулсират. В съзнанието му препуснаха образи за безопасността, осигурена му в детството.
Как се кри два дни в мръсния дрешник, защото приемният му баща беше пиян и заплашваше да го пребие до смърт. Два дни без храна и вода. Два дни без да може да отиде до тоалетната.
В безопасност? Никога в скапания си живот не се е чувствал в безопасност. Не и след онази нощ, когато Райли го бе събудил и чудовището бе започнало да го преследва.
Хач пристъпи пред него.
— Бран, недей. Погледни ме. Ти си тук е мен. Разбираш ли?
Единствено ръцете на Хач, обгърнали лицето му, гласът му, който го зовеше да се върне, го накараха да се овладее. Бран ненавиждаше тази слабост, ненавиждаше как толкова неочаквано го сграбчваше в лапите си. Вече не беше дете, но явно завинаги щеше да остане заключен в онази противна къща. Без значение колко пари щеше да му даде Дрю, той винаги щеше да бъде детето, което никой не искаше. Изтика мислите от главата си. Това не беше терапевтичен сеанс. Ставаше дума за Карли.