Выбрать главу

— Разбирам, че брат ми е безмилостно копеле, което не го е грижа за никого, освен за самия него.

Хач отстъпи назад, цялата нежност бе изчезнала от лицето му.

— Веднага престани и говори направо. Да не би да се опитваш да кажеш, че Дрю има нещо общо с изтичането на онзи газ?

— Откъде знаеш, че е имало изтичане на газ, след като не е твое дело? Ти искаше да причиниш известен хаос. Е, успя. — Но още докато изричаше думите, усети как вулканичният му гняв започва да стихва.

— Аз бях там, Бран. Бях на отсрещната страна на улицата и чаках агентката, която наех да протестира срещу някогашната политика на „Кейн Корпорейшън“ да малтретира животни. Тя трябваше да се спусне към Патриша, да я изплаши и да устрои скандал. Исках да изчакам до края на вечерта заради безопасността на Карли. Мислех, че така ще е по-лесно за нея. Това беше хаосът, който смятах да причиня. — Дрю отиде в кухнята и отвори хладилника. — Вместо това се наложи да стоя настрани и да се гърча от притеснение, когато разбрах, че сградата може да експлодира, а малкото ми братче все още е вътре.

— Едва успях да го удържа — заяви Хач и поклати глава.

— Ако още веднъж ми причиниш подобно нещо, кълна се, че ще ти отнема всичко — закани се Дрю, сочейки към Хач.

— Аха, наслушах се на това през цялата вечер. — Хач изпухтя шумно, докато отиваше към бара, за да си налее питие. — Какво, по дяволите, щеше да постигнеш, освен да прецакаш всичко? Наистина ли вярваш, че той щеше да си тръгне с теб? Той нямаше да се успокои, докато не измъкне онова момиче навън.

— Не смятах да му дам този шанс — тросна се Дрю.

Мамка му. От онзи момент, когато бе осъзнал, че Карли е в опасност, той мислеше единствено как да накара някого да си плати за това. Вярваше във всяка своя дума, която бе изрекъл. Възнамеряваше да изтегли Карли от операцията, а последствията да вървят по дяволите. Разбира се, не беше говорил с нея за решението си, а тя навярно щеше да има свое мнение по въпроса.

— Извинявай. — Защо бе допуснал най-лошото? Защо винаги правеше така? Изглежда, така бе устроен. В мига, в който се случеше нещо гадно, той търсеше възможно най-ужасното обяснение. — Помислих, че си бил ти. По дяволите, Карли ме попита дали планът е сработил. И наистина сработи. Патриша помоли за среща с моя шеф.

— Карли мисли, че аз съм я поставил в подобна опасност? — попита Дрю със скован глас.

— Не. — Не можеше да позволи на Дрю да си го мисли. Изглежда, Карли беше по-умна от него. Или навярно бе по-малко обременена и гледаше по-оптимистично на света. — Тя изглежда смята, че има нещо общо с дълга й към мафията, но е достатъчно умна, за да знае, че случилото се ще изнерви и разгневи Патриша.

Дрю притисна торбичката с лед към лявата си буза.

— Поне един от вас ми има доверие.

— Още веднъж извинявай. Беше тежка нощ.

Хач се отпусна върху дивана с чаша с уиски в ръка.

— Тя наистина ли е добре? Как така само тя трябваше да отиде в болницата? Не мисля, че разбирам какво се е случило.

— Щях да узная много повече, ако ме бе оставил да вляза — оплака се Дрю.

Тогава щеше да настане истински хаос.

— Хач е постъпил правилно, като те е задържал. Трябваше да изведем хората от сградата, а не да ги пускаме да влизат. А и тя не беше единствената пострадала. Операторът е бил в същата стая за няколко минути и когато излезе, се оплакваше от силно главоболие.

— Да се върнем в началото. — Дрю седна до Хач. — Защо, за бога, отоплението е било пуснато? Не е толкова студено.

Бран набързо описа изложбата и знаковата творба. Успя да го стори без гневни и критични забележки, като реши, че това е много професионално от негова страна.

— Изглежда, по някое време е започнало изтичането на газа. По-рано вечерта двамата с Карли бяхме в стаята и нямаше нищо нередно. По-късно Майк отишъл, за да нагласи камерата, и когато излезе, се оплакваше от силно главоболие. Карли е влязла след него за финалните приготовления с Тим.

Когото Бран изобщо не бе видял. Ако Тим също е бил в стаята, защо бе намерил Карли сама? Защо не бе видял Тим да тича по коридора или да се мотае наоколо след това? Той бе разговарял с Майк и още неколцина служители, но нямаше и следа от Тим.

— Значи просто е бил някакъв инцидент? — попита Хач. — Мислиш, че са повредили печката, докато са нагласявали всички онези камери?