Не, Бран започваше да мисли, че ставаше нещо далеч по-зловещо. Струваше му се логично, когато мислеше, че е бил брат му. Макар че дори в този случай явно не бе мислил разумно. Сега, когато гледаше на случилото се отстрани, в главата му изникнаха няколко въпроса.
— Карли беше заключена.
Дрю се изправи, челюстта му се стегна.
— Била е заключена в стая, където е имало изтичане на газ?
Бран все още помнеше ужаса, който бе почувствал, когато не можа да отвори вратата.
— Да, вратата беше заключена, но нямах време да разбера как. Строших я и я изнесох оттам. Тя беше заключена отвън. Уверявам те, че се е опитала да излезе. Когато се свести, ми каза, че се опитала да отвори вратата, а после била прекалено замаяна, за да се движи. Едва успяла да ми изпрати есемеса.
Ако не го бе сторила, той щеше да стои там и да разговаря с Майк, докато тя вдишваше отровата. Щеше да умре, докато той говореше за футбол или някаква подобна глупост. Щеше да я намери мъртва на пода. Още едно момиче, което не бе успял да спаси.
— Хей, тя е успяла и вече е добре — каза Дрю. — Сигурен ли си, че вратата просто не е заяла? Онази галерия се помещава в една от старите градски сгради. Понякога вратите заяждат.
Бран се замисли, опитвайки се да си припомни всяка подробност.
— Натиснах дръжката. Тя се завъртя, но вратата не се отвори. Затова се хвърлих с всичка сила отгоре й и успях да вляза. Въпросът е защо изобщо вратата е била затворена. Камерата беше монтирана, но Карли бе сама в стаята. Тим, помощник-операторът, е трябвало да чака там за последните снимки, но никъде не можахме да го открием.
— Добре. Ще ни е нужно повече от едно име. — Хач извади телефона си и започна да пише. — Ще осведомя Кейс за случилото се. Този Тим от служителите ли е?
— Така мисля. Карли сигурно ще знае повече. — Той нямаше намерение да я буди сега, но на сутринта можеха да седнат и да преговорят всички събития от вечерта. — Кажи на Кейс, че трябва да се срещнем с брат му. Не мисля, че Патриша ще приеме да разговаря с някой друг, освен с Иън. Освен това искам да видя всички доклади за изтичането на газа веднага щом е възможно.
— Аз вече възложих на един мой приятел да проучи този въпрос. От противопожарната служба ще разследват. Веднага след като научат нещо, ние също ще разполагаме с информацията. — Дрю отново погледна към спалнята. — Тя наистина ли е добре? Не изглеждаше така, когато я внесе в апартамента.
— Парамедиците й дадоха кислород. Не е прекарала в онази стая повече от няколко минути. — Мислите му бясно препускаха. — Ами ако някой е бърникал инсталацията? Ако е било замислено като бавно изтичане? Въглеродният оксид е безцветен газ, без миризма. Карли е оцеляла, защото много бързо й е подействал и тя е паднала на пода.
— Когато има бавно изтичане, понякога човек не осъзнава, че е отровен — подхвана Хач мисълта му. — Ако бяха затворили вратата по време на онези снимки, нещата можеха да се развият много зле. Особено, ако са били заключени отвън. Постепенно всички са щели да се почувстват зле, без да знаят защо и без да имат възможност да разберат. А и с повече хора в стаята е щяло да има по-малко кислород.
— Предполагаше се, че последните снимки ще бъдат в тесен семеен кръг. Никой нямаше да бъде допуснат в онази стая в продължение на двадесет или може би тридесет минути. — Сега като се замислеше за това, всички ужасяващи теории добиваха смисъл. — Имало е повече от достатъчно време, за да се убие цяла група хора. Нашият приятел Тим е трябвало само да отвори отново вратата и цялата трагедия е щяла да се приеме като злощастен инцидент.
— Това са само предположения — намеси се Дрю. — Не можеш да го знаеш със сигурност. Най-вероятно е било инцидент. В противен случаи защо само Карли е била заключена вътре? Кой би искал да я нарани?
Имаше нещо в начина, по който бе реагирала Патриша, което накара Бран да се замисли.
— Не мисля, че мишената е била Карли. Тя носеше нещо, което принадлежи на Патриша. Една специална наметка, която видях Патриша да носи и която тя трябваше да представи по време на последните снимки за вечерта. Карли ми спомена за това, докато отивахме към галерията. Аз я попитах какви ще са задълженията й тази вечер и тя се пошегува, че една от задачите й е да се погрижи осветлението да свали поне десет години от лицето на шефката й, и добави, че глупавата наметка на дизайнера щяла да изглежда бяла, а не кремава върху екрана. Операторът би трябвало да го знае.
— Ти смяташ, че този тип Тим се е опитал да убие Патриша? — подсвирна Хач. — Е, не бих го винил. През годините аз самият съм искал да я убия поне няколко пъти.