— Освен това трябва да потърсим една жена, на име Франсин Уелс. — Вечерта не беше пълна издънка. Бран бе открил някои неща. — Името познато ли ти е, Хач?
Хач кимна след кратък размисъл.
— Според заварения син на Патриша, Франсин била първата Карли на Патриша.
Хач отново кимна.
— Да, винаги съм се чудел за това. Пати, която аз познавам, не знаеше дори да кипне вода. О, тя винаги е искала да направи нещата да изглеждат колкото се може по-изискани, но не беше това, което бих нарекъл домакиня. Наемаше декоратори и доставчици на храна. Не съм изненадан да чуя, че някой друг е стоял зад нея.
— Очевидно Франсин е починала преди няколко години или двете са се скарали — обясни Бран. — Оттогава тя използва идеите на Карли, като ги представя за свои. Затова се е постарала да намери подмолен начин да принуди Карли да работи за нея и точно заради това се страхувам, че ако не се задействаме, след две години тя ще направи нещо още по-лошо, за да запази статуквото.
— Пати, която познавам, не би оставила нещо хубаво да й се изплъзне — съгласи се Хач. — Не и ако има някакъв начин да го задържи. Тя ще открие нещо друго, с което да изнудва Карли, след като вече няма да може да я заплашва със сестра й. Гарантирам ти го. Вече го планира. Затова тази жена има толкова много врагове.
— Врагове, които са готови да наранят много хора, за да се доберат до нея. Мисля, че този тип Тим е бил нает да свърши тази работа. Смятам, че мишената е била Патриша и той е помислил Карли за нея, когато е влязла. Може би е трябвало да изчака, докато всички се съберат вътре или може би просто се е паникьосал, но определено не смятам, че случилото се е било инцидент.
— Не можем да го знаем със сигурност, докато не получим докладите. — Дрю потръпна, докато отдръпваше торбичката с лед. — По дяволите, Бран, кога се научи да удряш толкова силно?
По някое време, след като осъзна, че няма кой друг да го спаси.
— Съжалявам. Не разсъждавах трезво. Ако го бях направил, щях да знам, че не си бил ти.
— Никога не бих те изложил на подобна опасност. Ненавиждам факта, че ти изобщо си замесен в цялата история — призна Дрю.
— Те бяха и мои родители. — Можеше да го убеждава до безкрайност, но знаеше, че всички думи на този свят нямаше да променят мнението на брат му. Според Дрю, сега той бе главата на семейството, а останалите все още бяха деца. По-добре да не се отклоняват от темата. — Настоявам да видя онези доклади и искам да ме уведомиш кога Патриша ще може да се срещне с Тагарт. След като това се уреди, ще чакаме, докато заминем за Калифорния. Ще се сдобием с информацията, която ни е нужна, и сме вън от играта.
И тогава повече нямаше да има причина да бъде близо до Карли. Можеше да се върне в Остин и да се заеме с обичайната си работа, със стриптийзьорките и пиячката и нямаше да дава и пет пари дали щеше да се събуди на следващия ден.
Но тя щеше да е вън от опасност. Сега, след като беше почти сигурен, че някой е нарочил шефката й, Бран искаше тя да е в безопасност.
— Май трябва да си лягам — изрече Дрю с дълга въздишка. — Ако Големия Таг ще пристигне тук скоро, имам нужда да си почина добре. Кълна се, че той е най-саркастичното копеле, което някога съм срещал. Умът ми не го побира защо Мия избра да се забърка със семейство от наемници.
Той беше почти сигурен, че това имаше нещо общо с начина, по който сестра му се усмихваше, когато нейният личен Тагарт влезеше в стаята.
— Аз също отивам в леглото.
Хач се взря слисано в него.
— Толкова далеч ли сте стигнали? За последно чух, че спиш на дивана.
— И все още е така. — Защо почувства как по кожата му плъзва червенина? Той беше възрастен мъж. Не беше длъжен да обяснява къде и с кого спи. По дяволите, никога не го бе правил. Навремето бе преспал със стриптийзьорките на няколко стриптийз клуба. Защо с Карли се чувстваше различно? Защо ломотеше смутено и се опитваше да обясни? — Тя е изплашена. Тази вечер бе наранена, озова се в непозната обстановка и не желае да остава сама. Изобщо не става дума за това, което си мислиш.
О, точно за това ставаше дума, но той нямаше да следва инстинктите си. Прекалено много бе загрижен за Карли, за да я подложи на това, което неизбежно щеше да се случи. Накрая щеше да си тръгне, защото не беше подходяща компания за когото и да било за по-дълго време.
По дяволите, истината беше, че се страхуваше да спи с нея. Имаше ужасни сънища, но щеше да легне в леглото до нея и да я прегърне. По някое време сигурно щеше да задреме.
— Ти сериозно ли не спиш с нея? — попита Дрю и се намръщи.