— Кой ви изпраща?
Мъжът се намръщи, гримасата ни най-малко не помрачи красотата му.
— Да ме изпраща? Никой. Ти трябваше да се срещнеш с моя брат, но той щеше да оплеска нещата и да превърне цялата тази операция в една голяма шпионска игра. Нашата сестра се омъжи за един тип, който е нещо като шпионин. От време на време работи за ЦРУ. Мисля, че Дрю завижда на Кейс. Винаги е смятал, че от него ще излезе страхотен Джеймс Бонд. Но последната ни шпионска мисия жестоко се издъни, моята нова снаха бе арестувана и замалко да напусне Райли и… Май трябва да започна отначало. Първо, да си говорим на „ти“ и ме наричай Бран. Всички ми казват така. Не си падам много по Брандън.
Той говореше много бързо. Тя не разбираше повечето от казаното от него, но трябваше тутакси да му изясни главното.
— Кажи на Ди Лука, че хич не ме е грижа какво прави Роджър в затвора. Неговите дългове вече не са мои. Разберете, че сме в проклетия двадесет и първи век. Ние сме разведени. Наръгайте го с нож или нещо подобно. Не ми пука, но престанете да ме преследвате.
— Какво?
Тя понечи да избута стола си назад.
— Чу ме. Кажи на шефа си, че ще отида в полицията, ако той отново ми се обади.
Тя се изправи, за да си тръгне, но той беше по-бърз. Наведе се към нея, ръката му се стрелна и се обви около китката й. От докосването му я заля гореща вълна. Той не стегна хватката си, нито се опита да я принуди да седне отново. Ръката му, сключена около нейната, беше нежна, а погледът му омекна.
— Загазила ли си, скъпа? Защото аз мога да ти помогна.
Карли почти му повярва.
— Можеш да ме пуснеш.
Ръката му тутакси се отдръпна, но той продължаваше да се извисява над нея. Тя не беше дребна, но този мъж я караше да се чувства като малко момиченце.
— Не мога. Моля те, позволи ми да ти обясня. Ще платя обяда и всичко, което е нужно. Аз не съм от хората на Ди Лука. Той не е мой шеф. Брат ми се мисли за мой шеф, но аз не съм съгласен с това. Той навярно дори ще се опита да ме уволни, задето прецаках плана ни, но човек не може да уволни по-малкия си брат.
Той беше прекалено близо, но тя не се чувстваше изплашена или застрашена от него. Думите му бяха почти нежни. Въпреки това Карли знаеше, че инстинктите й често грешаха.
— Трябва да вървя. Не знам каква е тази история с брат ти, но това не е моя работа.
— Нека го превърна в твоя работа. Карли, аз те проучих и мисля, че си свястна жена, попаднала в гадна ситуация. Преди двадесет години моите родители са били в твоето положение и Патриша Кейн ги е убила. Не искам това да се случи и с теб. Моля те, нека ти обясня. Ако ме погледнеш в очите и ми заявиш, че Патриша Кейн, за която работиш, не е способна на убийство, тогава ще се извиня, задето прекъснах следобеда ти и ще те оставя да си тръгнеш. Ако не можеш да го направиш, моля те да ми помогнеш. Аз не търся отмъщение. Търся справедливост. За моите родители.
В тона и поведението му нямаше абсолютно нищо, което да подсказва, че лъже. Този великолепен мъж молеше за помощта й, а тя искаше да му обърне гръб. Годините работа за онази жена и бракът й с Роджър я бяха превърнали в студен и безчувствен човек към всички останали, с изключение на сестра й. Това беше единственият начин, по който можеше да се защити. Трябваше да постъпи разумно и да си тръгне.
Карли отстъпи назад, ръката й се отпусна върху облегалката на стола, за да седне. Той незабавно пристъпи и издърпа стола, докато й помагаше да се настани обратно на масата.
Явно тя все още беше същата глупачка както преди години и внезапно мисълта й подейства някак си успокояващо. Не беше толкова корава, колкото си мислеше. В мига, в който изникна възможността да помогне на някого, тъпият й задник седна и тя бе готова да постъпи правилно.
— Хей, добре ли си? — Той стоеше над нея, ръката му се спусна, палецът му се плъзна по бузата й, за да изтрие сълзата, която тя не бе осъзнала, че е проляла. — Аз не искам да ти причиня болка.
Младата жена пое дълбоко въздух.
— Добре съм. Моля те, разкажи ми историята си, защото и двамата знаем, че тя е способна на всичко.
Това беше рисковано. Той можеше да е изпратен тук от самата Патриша, за да провери лоялността на асистентката си, макар че Карли се съмняваше. Патриша беше прекалено самовлюбена и егоцентрична, за да си помисли, че Карли би могла да я предаде.
Да, това беше рисковано, но може би щеше да си заслужава.
Той се настани срещу нея и взе менюто.
— Обядът е от мен. Историята е доста дълга. Мисля, че ще се нуждаем и от малко вино.
Тя кимна. Определено едно питие щеше да й дойде добре.
* * *