Тя беше много по-красива отблизо, когато можеше да вижда нюансите в израженията на лицето й и начина, по който очите й светнаха, когато й сервираха виното. Той я наблюдаваше внимателно, попивайки всички малки подробности — потрепване на мускулчета или гримаса — които оформяха личността й. Устните й се извиха нагоре, докато отпиваше от гъстото и ароматно пино ноар, което бе избрала.
Бран я бе помолил тя да поръча, осъзнавайки, че това беше жена, която рядко вземаше решенията или контролираше ситуацията.
— Мисля, че ще ти хареса лазанята, която предлагат тук. Не знам как успяват да я приготвят, но винаги е пухкава и лека — каза тя.
— Сигурен съм, че е вкусна.
— Малцина са мъжете, които позволяват на жените да поръчват вместо тях.
— Малцина мъже са толкова страхотни като мен — отвърна той и се ухили, а тя му се усмихна широко в отговор.
— Ами ако не ти хареса?
Бран искаше да я накара да се отпусне. Доколкото знаеше, първият й брак е бил малък кошмар. Знаеше се, че съпругът й я е мамил, а криминалните му дела едва ли са го направили по-мил и привлекателен.
— Ще ми хареса. Първо, всеки, който не харесва лазаня, има сериозни проблеми. И второ, аз с удоволствие ще изям каквото и да сложат на масата пред мен, така че всичко е наред. Отдавна се научих да не се отказвам от храната, защото не ми харесва, което е странно, тъй като по-големите ми братя все ми повтарят, че когато съм бил малък, съм бил много придирчив и капризен по отношение на яденето.
— Какво се е променило?
— Изпратиха ме в приемни семейства.
Очите й се изпълниха със съчувствие. Често му се случваше да го съжаляват.
— След като родителите ти са били убити? Не си имал роднини, които да се погрижат за теб?
— Не. Ние бяхме разделени, защото никой не искаше четири деца. По-големите ми братя отидоха в комуна за сираци, а аз и по-малката ми сестра бяхме поети от социалната система. След няколко месеца бяхме разделени, а тя беше осиновена. Опитаха се да осиновят и мен, но имаше някакви проблеми. — Бран винаги се бе питал какъв ли би бил животът му, ако бяха позволили на Данвърс да го осиновят.
— Това звучи ужасно.
Тя не знаеше дори половината и никога нямаше да го узнае.
— Някои от приемните родители бяха страхотни. Други не бяха чак толкова готини. Оцелях, но се научих да ценя храната, която ми дават, така че престани да се притесняваш, че няма да ми хареса. А и съм сигурен, че жената, която работи за един от най-първокласните готвачи на Америка, разбира от храна.
Тя сбърчи нос и изсумтя, но някак си това я направи още по-сладка.
— О, Патриша не яде. Нито пък е измислила всички онези рецепти. Тя има персонал.
— В това има смисъл. Би ми било омразно да знам, че някой толкова зъл може да създаде рецептата й за шоколадова торта. Сестра ми я направи, преди да разбере от чие списание я е взела. Но бедата вече бе сторена, а аз не съм човек, който ще пренебрегне една вкусна торта. — Беше ял прекалено малко торти в живота си.
За него нямаше празненства за рождените му дни. Смътно си спомняше едно, когато майка му запали свещ и я сложи пред него. Беше някаква огромна торта и той все още помнеше как тя се надвеси над нея, отпуснала ръка на рамото му.
Намисли си желание, мое малко бебче. Намисли си желание.
Искаше му се тя да не бе умряла. Искаше му се баща му все още да е тук. Искаше му се сега да е на среща с Карли Фишър, защото сам я е избрал и е искал да излезе с нея.
Съжаляваше, задето смяташе да я използва.
— И така, защото вярваш, че Патриша е убила родителите ти?
Бран забеляза, че в тона й нямаше и сянка на съмнение.
Сега тя не седеше насреща му мислейки го за луд. Тя беше спокойна и хладнокръвно се опитваше да разбере какво става. Или възнамеряваше да събере сведения, които би могла да съобщи на шефката си.
Този последен глас в главата му прозвуча ужасяващо подобно на гласа на брат му. Бран беше сигурен, че Дрю и Хач седят някъде наблизо и го проклинат, задето бе изхвърлил слушалката си и нямаше микрофон.
Нека и Дрю да разбере какво означава да си безпомощен и зарязан.
Мамка му. Нямаше да нагазва в тези води. Това не беше някакво отмъщение към брат му. Искаше да играе много по-честно с Карли, отколкото бяха постъпили с Ели, сегашната му снаха.
— Баща ми беше инженер. Той е разработил кабелна връзка, която е ускорявала предаването на данни в зората на интернета. С помощта на двама прозорливи инвеститори основал компания. Когато им се предоставила възможност да продадат технологията, баща ми се оттеглил, защото смятал, че той може да използва откритието по-добре, отколкото някаква голяма корпорация. Баща ми бил малко мечтател.