Бран стана и протегна ръка.
— Не му обръщай внимание. Ти си прав. Той не мисли логично. След два часа имаме среща в „Кейн Корпорейшън“. Защо не отидеш да се освежиш, а после ще обядваме, преди да се отправим към Сан Агустин?
Тагарт се изправи и разтърси ръката му, но очите му не се отделяха от Карли.
— Тя ли ще приготви обяда?
Карли не се поколеба нито за секунда. Въпреки това, което Дрю бе казал за приятелката й, тя се изправи до Бран, сякаш бяха един отбор.
— Имам всички продукти, за да приготвя много вкусна доматена крем супа и печени сандвичи със сирене.
Това беше неговото момиче. Знаеше кога да го подкрепи.
Тагарт кимна.
— Ще си взема един душ и съм готов. Ще се върна след час. Оправи се с брат си. Нямам намерение да изгубя моя, защото твоят не може да мисли разумно и спокойно. И когато отидем в „Кейн Корпорейшън“, ще оставите всички приказки на мен. В края на краищата аз рискувам моята компания. — Без да каже нито дума повече, той се обърна към Карли, изражението му омекна и цялото му държание се промени. — Благодаря ти за мъфнните. Бяха превъзходни. Ако някога имаш нужда от работа, двамата с брат ми сме собственици на верига ресторанти в Далас. Там винаги ще има работа за теб, независимо какво ще се случи с този откачен план за отмъщение.
Карли цялата засия.
— Благодаря.
Тагарт кимна на брат си, обърна се и се запъти към малкия кабинет, който служеше за четвърта спалня в апартамента. Мия и Кейс щяха да се настанят в стаята на Дрю, който щеше да дели една спалня с Хач, докато Бран и Карли се върнат в нейната къща.
Дрю се втренчи в Бран.
— Мисля, че може би е време да спрем да прахосваме усилия и пари с „Маккей-Тагарт“.
Кейс поклати глава с въздишка.
Мия се наклони напред.
— Да не си посмял! Досега Тагарт само ни е помагал. Имаш ли някаква представа какво е преживял? Не желае да изгуби още един брат. Цялата му компания е изложена на риск заради теб.
— Не се нуждая от него, ако той не е сто процента отдаден на работата! — изстреля Дрю.
Хач се втренчи в Дрю.
— Тагарт е прав и ти го знаеш. Реагираш емоционално заради тази Шелби. Трябваше да разбереш какво знае тя и да продължиш напред. Но не, ти си играеш игрички с нея. Прекарваш цялото си време да дразниш тази жена, опитвайки се да спечелиш вниманието й.
— Опитвам се да я накарам да престане да рови и да се откаже от тази история! — озъби се Дрю.
Но Бран бе разбрал какво не даваше мира на най-големия му брат.
— Ако искаше да я накараш да престане да рови и да се откаже от тази история, щеше да поговориш с нея и да се опиташ да я подкупиш. Тя е засегнала чувствителното ти място и ти си играеш с нея. Остави Карли да поговори с нея.
— Няма да се получи! — избухна Дрю. — Тя си го е навила на пръста. Не само задава въпроси за докладите от аутопсията и полицейското разследване. Опитва се да се добере до нашите досиета в социалните служби.
— Шегуваш ли се? — потръпна Бран. Никой не биваше да знае за онези дни. — Защо са й притрябвали?
Той чу надолу по коридора да се затваря врата и те останаха сами. Не че това означаваше нещо. Все още се нуждаеха от Тагарт. Нуждаеха се от него и от фирмата му.
Тонът на Дрю беше леденостуден, когато заговори:
— Не знам защо й е притрябвало да види снимките на мъртвите ни родители, но смятам да й попреча да ги публикува. Твоето момиче започна всичко това. Кажи й да го прекрати или аз ще го сторя, а ти само ще наблюдаваш моите действия. Трябва да излезем непокътнати от тази история.
Кейс се намръщи.
— Ако не успеете, вината няма да е на брат ми.
Дрю излезе и се отправи към спалнята си.
Мия сложи ръка върху рамото на съпруга си.
— Знаем. Просто Дрю е разтревожен. Било му е много трудно да раздели самоличността на Ланг от тази на Лолес. Той е изнервен, защото журналистката души наоколо. Много добре знаем колко много прави Иън за нас, но всичко това е много тежко за Дрю.
Хач въздъхна и се изправи.
— Аз ще поговоря с него. Бран, днес следобед се погрижи за Тагарт. Мия е права. Ние се нуждаем от него. И може би Карли ще успее да разбере какво е замислила приятелката й журналистката.
Бран не желаеше Карли да се замесва в това повече, отколкото бе нужно.
— Аз ще се погрижа за това.
— Аз мога да говоря с нея — заяви Карли, подминавайки думите му.
Той нямаше да й възразява пред всички. Напоследък и без това имаха немалко спорове. Само стисна ръката й и я поведе към спалнята.
— Ще си поговорим как да разрешим този проблем, но в момента някой трябва да успокои Дрю.
Затвори вратата зад тях и Карли се извърна към него.