— Аз мога да помогна, Бран.
— Ти наистина ни помагаш, но искам да помислиш за това, което научихме през изминалата нощ. Някой се опитва да убие шефката ти и няма да му мигне окото да те отстрани, ако се изпречиш на пътя му. Може би е време да те изтеглим от огневата линия.
— Не мога да напусна и ти знаеш защо.
— Мога да наема най-добрия адвокат за сестра ти.
— Това няма да помогне.
Защо тя не го слушаше?
— Скъпа, мога да свърша тази работа и без теб. По дяволите, дори не е необходимо и аз да участвам. Можем да изпратим някой от служителите на „Маккей-Тагарт“ да се справи със задачата.
— Ти прави каквото искаш, но аз няма да напусна работата си. Заявих го съвсем ясно. Ако искаш, можеш да имаш партньор или можеш да се откажеш, но аз ще остана в „Кейн Корпорейшън“, без значение какво ще решиш. — Тя прикова в него очи, изпълнени с непоколебима решителност.
Бран искаше да изръмжи неодобрително и да я качи на самолета с Тагарт, когато той си заминеше. В миналото не се свеняха да прибягват до едно малко отвличане, когато се налагаше да предпазят любимата си.
Мамка му. Наистина ли бе помислил онази дума? Напълно изключено.
Младият мъж си пое дълбоко дъх. Защо, по дяволите, да не можеше да я помисли? Той я желаеше. Тя го желаеше. Той можеше да се контролира. Може би ако не се скиташе наоколо всяка нощ, търсейки с кого да се сбие, щеше да открие в себе си достатъчно воля, за да овладее вулканичния гняв, който сякаш винаги клокочеше под повърхността.
И в момента напираше да изригне, но Бран го потуши в зародиш. Нямаше да се подаде на гнева. Не и с Карли.
— Добре. — Можеха да говорят за нещо друго. Беше казал на брат си, че ще измисли начин как да се справи с журналистката. — Колко добре познаваш тази Шелби?
Карли се спря за миг, като че ли се опитваше да реши дали иска да продължи този разговор. Той реши да й даде време да помисли и се запъти към спалнята, надявайки се, че тя ще го последва.
Очите й бяха предпазливи, докато го гледаше как изхлузва тениската презглава. Щом щеше да се среща с Патриша, трябваше да се изкъпе.
— Както вече ти казах, тя се свърза с мен, когато започнала да работи върху книгата на брат си. Реших да й помогна и двете станахме приятелки. Познавам я, тя няма да публикува нищо, което би наранило невинни хора. Всъщност тя много прилича на теб. Твърдо вярва, че Патриша е убила брат й. Струва ми се, че големият рус мъж има право. Мисля, че тя би могла да се превърне в ценен съюзник.
Бедата беше, че Дрю не вярваше в съюзници, които не бяха от семейството.
— Защо приятелката ти смята, че Патриша е убила брат й?
Карли продължаваше да го наблюдава, застанала с гръб към стената, докато той събуваше панталона си.
— Защото е загинал при автомобилна катастрофа в същия ден, в който се е срещнал за интервю с нея.
На Бран не му убягна факта, че макар в стаята да не беше студено, зърната на Карли внезапно изпъкнаха под блузата, която бе облякла. Прекалената реакция на Дрю навярно я бе направила предпазлива, но Бран вярваше, че може би ще успее да я накара да се отпусне. Трябваше да я изкуши, да я съблазни.
— Това изглежда много удобно. — Той се обърна, без да се притеснява от голотата си. Тя изглежда доста харесваше тялото му. Щеше му се да смъкне дрехите й и да я завлече в леглото, но искаше тя отново да дойде сама при него. — Предполагам, че според полицията е било злополука.
Карли внезапно се заинтересува от килима.
— Гол ли смяташ да се разхождаш наоколо?
Да не би тя да мислеше, че отново ще се върнат към приятелската учтивост, след преживяното днес?
— Смятам да си взема душ. Обикновено го правя гол.
— Бран, ти си… възбуден и корав.
Да, такъв беше. Беше се възбудил в мига, в който осъзна, че зърната й са се втвърдили и той отново си представи онези сладки малинки в устата си.
— Такъв ставам, когато съм близо до теб.
Страните й бяха поруменели, когато отново го погледна.
— Твоят брат не ме харесва.
Той знаеше, че стената, която бе издигнала помежду им, имаше нещо общо с Дрю. С нищо не бе показала, че е разстроена, докато не останаха сами. Той пристъпи по-близо до нея, навлизайки в личното й пространство. Тя трябваше да свикне да бъде гол около нея. Възнамеряваше да прекарва доста време така.
— Брат ми няма значение. Не и когато става дума за нас.
Тя поклати глава, но вдигна ръце и ги плъзна по гърдите му.
— Има. Семейството ти е всичко за теб. Няма да се задържиш дълго с една жена, ако брат ти не я одобрява.
— Смятам, че не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш. — Той повдигна брадичката й. — Карли, аз правя това, което искам. Много отдавна научих, че утрешният ден не е гарантиран за никого от нас. Няма да те напусна само защото брат ми се е ядосал за нещо. Той е невероятно умен, но не чак толкова, когато става дума за хора. Човек трябва да е прям с Дрю. Той много често не забелязва деликатните намеци. Ти отлично се справи с него. И ако искаш да му се противопоставя, ще го сторя. Няма да му позволя да те кара да се чувстваш неудобно.