По линията се възцари кратко мълчание и когато Шелби заговори, гласът й бе дрезгав и сериозен.
— Струва ми се, че трябва да напуснеш. Веднага. Ела тук в Ел Ей и остани при мен.
— Защо да го правя?
— Защото мисля, че някой много могъщ и влиятелен човек иска Патриша мъртва.
— Защо мислиш така?
— Прегледах някои бележки, които брат ми е оставил и се замислих над това, което ти ми каза миналата седмица. Това ме накара да проуча първата компания, от която Кейн е спечелила пари. Не смятам, че Бенедикт Лолес е убил съпругата си. Мисля, че той е бил убит заедно с нея, а останалите инвеститори в бизнеса са платили за убийството им. Знаеш ли кой стои зад компанията „4Л Софтуер“?
Значи Шелби бе навързала нещата.
— Знам.
— Ами ако Андрю Лолес разчиства дълговете си? Искам да помислиш над това. Филип Стратън е умрял, преди „4Л“ да постигне шеметния си успех. Лолес не е могъл да се добере до Стратън. Но някой се е докопал до Касталано, а сега се опитва да очисти и Кейн.
— Стивън Касталано е починал от инфаркт.
— Дали? Умрял е два часа, след като Патриша го е посетила. При това в деня, преди да бъде разпитан от полицията. Мисля, че съвпадението във времето е доста интересно. Прегледах записите от охранителните камери в болницата. Има нещо много странно. Забелязах една жена да влиза в стаята на Касталано десет минути преди той да получи инфаркт. Полицаят го няма, а после мистериозно се завръща, след като жената се е измъкнала от стаята.
— Да не е била медицинска сестра? — Понякога Шелби се увличаше в конспиративните си теории.
— Беше облечена в болнична униформа, но по това време персоналът е бил по средата на смените. Касталано е трябвало да бъде проверен чак след час. А така наречената сестра нито веднъж не погледна директно към камерата. Мисля, че тя е убила Касталано, а сега преследва Кейн. Ами ако членовете на семейство Лолес са пуснали в ход своето отмъщение? Те всички са живи. Много рядко се снимат. Защо ще се опитват да крият лицата си от медиите, ако не планират нещо?
— Може би харесват уединението си. Може би публичността, която са имали, им е достатъчна до края на живота им. — Това не беше причината, но би могла да бъде.
— Не. Онзи мъж крои нещо и аз не искам да бъдеш въвлечена в тази война. — Гласът на Шелби прозвуча умолително.
— Аз вече съм въвлечена. А ти трябва да се откажеш. И щом Дрю Лолес е толкова опасен, колкото твърдиш, ти също трябва да престанеш да се занимаваш с него. Този мъж може да те нарани. Той навярно е по-опасен, отколкото си мислиш, че е.
— Той вече се опита. Да заповяда на бойното поле — заяви Шелби с войнствена нотка в гласа. — Няма да позволя на някакъв безумно богат тузар, който си мисли, че може да купи всичко и всички, да ме разиграва или да ми заповядва. Дръж ме в течение и бъди внимателна, Карли. Обади ми се, ако имаш нужда от помощ. Ще стигна до дъното на тази история и ще разбера какво става. Вече не мога да се откажа.
Връзката прекъсна и известно време Карли остана да седи неподвижно. Шелби знаеше прекалено много. Или поне си мислеше, че знае.
Кому принадлежеше лоялността й? Ако отидеше с новините при Бран, той щеше незабавно да каже на Дрю. Какво щеше да предприеме Дрю? Щеше ли да погне Шелби?
Тя самата току-що се бе запитала докъде би стигнала Шелби в желанието да отмъсти за брат си. А колко далеч би стигнал Дрю Лолес? Той вече бе доказал, че би се възползвал от нея, за да постигне целите си.
Какво трябваше да му каже? Ако споделеше с Бран, той щеше да докладва на Дрю и навярно Шелби щеше да пострада. Не мислеше, че Дрю ще я убие, но можеше да й причини други неща. Карли знаеше, че има и други начини да съсипеш нечий живот.
Стомахът й се сви на топка. Знаеше, че Дрю общува с Шелби онлайн, а тя не бе казала нищо. Беше сигурна, че Шелби подрежда мозайката, което можеше да попречи на плановете на Дрю.
Кому принадлежеше лоялността й? На жената, която от години бе нейна приятелка? Или на мъжа, когото почти не познаваше? Един мъж, с когото времето й бе ограничено?
Един мъж, в когото може би се влюбваше.
Карли изтика на заден план мисълта. Имаше и друг проблем. С треперещи ръце натисна бутона, който щеше да я свърже с шефката й. Патриша отговори на второто позвъняване.
— Карли? Мислех, че си полумъртва. Според твоята секси любовна играчка, ти си прекалено ценна, за да станеш днес от леглото и да си свършиш работата. Има ли някаква причина, поради която ме притесняваш?
Е, кучката се бе завърнала. Предишната нощ може и да бе плакала, но днес Патриша Кейн беше в пълната си мощ.