— Вече съм добре. Лекарите настояват да си почивам ден-два. Това е всичко. Ако имаш нужда от мен в офиса, ще бъда там след час.
По линията се разнесе дълга въздишка.
— Работи от вкъщи. Боя се, че самата аз се нуждая от услугите на гаджето ти. Очевидно той работи за една най-добрите охранителни фирми в света. По-рано днес говорих с някои колеги и те твърдят, че този Тагарт е най-добрият, но имал странни идеи как да си върши работата.
Карли можеше да си представи. След като се срещна с Тагарт и узна, че в един или друг момент всичките му братя бяха работили за него, не бе трудно да предположи, че той смяташе служителите си за човешки същества. Това определено щеше да бъде новост за Патриша.
— Прекратила си договора с охранителната фирма?
— Разбира се. Те изобщо не успяха да се справят с Жасмин и като за капак се случи финалната издънка на изложбата. Цялата вечер бе съсипана. А наметката на Джовани, създадена специално за мен, е напълно унищожена. Цялата е оплескана със зелени петна от трева. Знаеш ли колко беше бесен той?
— Мога да си представя. — Зелените петна бяха станали, защото по това време Карли береше душа. — Следващия път, когато едва не умра, ще се постарая да го направя така, че нито една дреха да няма нужда от химическо чистене след това.
Сякаш леден повей нахлу по линията.
— Внимавай, скъпа, не се самозабравяй. Може и да съм съгласна да ти дам почивката, за която гаджето ти ме помоли, но нито за миг не забравяй кой командва парада. Очаквам те в офиса в понеделник. А междувременно се постарай повече да няма провали и менюто за партито в Ел Ей да е изключително. Очаквам обядът на сезона да мине без инциденти. Всички ще бъдат там. Ако се провали, ще взема главата ти. Или по-скоро тази на сестра ти.
Линията замлъкна. Понякога й се струваше, че Патриша кудкудяка като Злата вещица от Запада. Липсваше само репликата „И малкото ти кученце също“.
Патриша Кейн никога нямаше да я пусне да си отиде. Нямаше да има вълшебна врата, през която да избяга, след като изтекат двете години. Тя щеше да намери друг начин да държи Карли в лапите си, защото Карли продължаваше да й дава това, от което тя се нуждаеше. Тя бе отдала на тази жена всичките си идеи, енергия и талант, без да получи в замяна истинска отплата.
Останалата част от живота й щеше да прилича на жалко реалити шоу. Винаги щеше да бъде в сянка, винаги неоценена. Не че копнееше за слава. Искаше само да има нещо, каквото и да е, което да е нейно.
Изглежда, целият й живот бе преминал да служи на всички около нея, като се започнеше от грижите за майка й, закрилата на сестра й и се стигнеше до опита й да бъде най-добрата съпруга на света.
Кога просто щеше да бъде Карли, а не нечия полезна вещ?
Чуваше как Бран си тананика в банята, докато водата продължаваше да шурти.
Бран може и да се нуждаеше от помощта й, но искаше и нещо друго от нея. Когато Бран беше в нея, тя се чувстваше много по-жива, отколкото от години. Когато я целуваше, вцепенението изчезваше и тя усещаше искрата на някогашното момиче.
Кого заблуждаваше? Тя никога не е била това момиче. Усещаше немощната искра на жената, която искаше да бъде. Жената, която не раболепничеше и не се унижаваше, молейки за най-малките трохички справедливост. Жената, която отстояваше себе си.
Карли се изправи, телефонът падна върху леглото. Не можеше ли да си открадне още няколко момента от онова чувство, преди да реши по кой път да поеме? Накрая тя щеше да бъде сама, но поне за няколко дни можеше да бъде с него.
Бран винаги щеше да бъде на страната на семейството си. Винаги щеше да отиде там, където Дрю го изпратеше, но докато работата приключеше, тя можеше да се преструва, че е с нея.
После те щяха да съсипят Патриша Кейн и нямаше да й се налага отново да лавира в опасния свят на клана Лолес. Можеше да започне друга работа и да се опита да намери малко покой.
Но засега не искаше покой. Искаше него.
Ръцете на Карли се плъзнаха към края на блузата й. Когато влезе в банята, тя беше гола и готова отново да чувства.
* * *
Бран сериозно обмисляше да мастурбира. Нямаше да получи това, което искаше. Щеше да се изкъпе и да прекара остатъка от деня с най-саркастичното копеле, което бе срещал, и Патриша Кейн, от която го побиваха тръпки. Надяваше се, че тя нямаше да се опита отново да го сваля.
А Карли щеше да бъде тук.
Може би трябваше да се преместят в дома й. Дрю се държеше като кретен. Последното, което искаше, беше Карли да се почувства несигурна, защото големият му брат е пълен параноик.
Може би тогава щеше да успее да получи онова, за което жадуваше — да потъне дълбоко в стегнатото тяло на Карли, докато ръцете й здраво го обгръщат. Тази нощ можеше да се люби с нея. Щеше да заспи с тяло, притиснато в нейното, после да се събуди и отново да я обладае.