— Аз вече си взех душ. Не съм тук, за да се къпя, Бран. Мислех, че ще бъде забавно отново да се изцапам.
Нежната й длан се спусна надолу, погали корема му и продължи към слабините. Спря малко преди да достигне пениса.
Той се протегна и сграбчи китката й. Карли трябваше да разбере в какво се забърква, защото той скоростно достигаше точката, от която нямаше връщане. Тя беше твърде близо, прекалено прелестна, за да я отблъсне.
— Карли, идеята не е добра.
Тя вдигна лице към него.
— Защо?
— Не се контролирам. — Не това беше проблемът. — Или по-точно искам да контролирам.
— Ти винаги се контролираш, Бран. — Прозвуча, сякаш беше нещо лошо.
Карли нямаше представа колко грешеше. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Искам да контролирам теб, Карли. Искам те на колене, за да те науча как да ме любиш с уста. Ще заровя ръце в косата ти, ще проникна в устата ти, а по някое време ще свърша. Ще те накарам да преглътнеш и да ми благодариш. За такъв контрол говоря. Не искам да бъда нежен с теб.
Ръката й се придвижи по-надолу, пръстите й докоснаха мъжествеността му. Тя пристъпи към него и гърдите й докоснаха неговите.
— Смяташ, че винаги трябва да си нежен?
В живота му не беше имало много нежност, но той искаше тя да получи онова, което заслужаваше. И точно заради това не можеше да остане с нея. В него се таеше прекалено много мръсотия и злост, които тя не заслужаваше.
— Смятам, че с теб трябва да бъда.
Тя се намръщи.
— Желая те, Бран. Желая те целия, без остатък, а това означава, че желая и грубостта ти. Не съм някоя кукла, която трябва нежно да любиш и да трепериш над нея, сякаш е от порцелан. Не съм от порцелан. Аз съм силна. Искам да бъда твоя любовница, а не обект на съжаление.
Дясната му ръка намери косата й и леко изви един кичур, давайки й да разбере, че думите й не бяха приемливи. Той можеше да понесе много от нея, но никога това.
— Не говори така за себе си. Ти не си обект на съжаление.
Устните й се извиха нагоре и той разбра, че е попаднал в капан.
— Тогава ми покажи онзи Бран, който иска да ме контролира. Мога да го понеса.
Карли падна на колене и ръката му пусна косата й. Дланите й помилваха бедрата му, очите й се вдигнаха и се впиха в него.
А той не можеше да се сдържа нито секунда повече.
— Искаш да ме опознаеш? Може да не ти харесам.
— Мисля, че ще останеш изненадан колко мога да понеса. — Езикът й облиза долната й устна.
Мамка му. Тя щеше да го подлуди.
Бран се втренчи в нея. Имаше чувството, че всеки миг ще експлодира. Това беше частта от него, с която се бореше, нуждата да завладява и подчинява. Не по лош начин, а за да й достави удоволствие. Той винаги искаше да задоволи една жена. Имало бе много пъти в живота му, когато той самият не бе получавал удовлетворение. Още като съвсем млад бе открил, че му носеше наслада да доставя удоволствие на жените и да ги наблюдава как тръпнат от оргазъм. Понякога не му беше нужно повече.
С нея искаше да бъде себичен. Искаше нещо повече, не само да знае, че й е било хубаво с него. Искаше тя да копнее за него и за това, което можеше да й даде; да изгаря от желание и в замяна да му отдаде всичко.
— Как обичаш да те любят с уста, Бран? — Гласът й бе нисък, но всяка дума отекваше в тялото му.
Той потисна ръмженето си и се предаде, пращайки по дяволите намерението да бъде нежен. Може би щеше да й покаже малка част от звяра, криещ се в него. Може би ако започнеше да го подхранва с най-малките хапки, той нямаше да излезе наяве, нямаше да се нуждае от кръв. Може би щеше да успее да скрие от нея тази грозна част от себе си.
Протегна се и докосна косата й, прокарвайки пръсти през нея.
— Казах ти как обичам, макар че бях сериозен за изследването. Няма да свърша в теб. Не и докато не се уверя, че е безопасно. Аз не правя секс без презервативи, но съм бил на някои доста противни места и нищо не е сто процента сигурно. Конкретно този урок ще трябва да почака, но това не означава, че не можем да пробваме някои игрички. Остани на колене, но се придвижи до пейката. Разтвори широко крака.
Той беше внимателен със секса, но имаше нощи, които не помнеше. Нощи, когато се опитваше да намери забрава в алкохола, а на сутринта се събуждаше до някоя случайна жена в леглото. Всяка година се изследваше, но не желаеше да подлага Карли на риск. Излезе от банята и отвори чекмеджето, където бе прибрал презервативите, които Дрю му бе дал, когато го бе помолил за няколко. Дрю бе завъртял очи, поклатил глава и промърморил някаква лекция да не хлътва по момичето.
Бран не му спомена, че вече бе хлътнал.
— Наистина ли взе презервативи от брат си? — Тя се бе извърнала и го гледаше. Не беше на мястото, където я бе оставил.