Това, което правеше, бе да плъзга бавно дясната си ръка към центъра на женствеността й. Тя застина и за миг затаи дъх.
— Няма да се движа.
Точно това искаше Бран от нея. Искаше да чуе това скимтене в гласа й, умоляващо го да продължи. Благодарен беше на човека, решил, че се нуждае от душкабина, която можеше да побере поне десетина души, защото сега имаше достатъчно пространство, за да се движи. Плъзна се назад, лявата му ръка обхвана едната й гърда, а дясната бе близо до съкровеното й местенце. Членът му докосваше заоблените полукълба на дупето й. Бран леко помръдваше бедра, наслаждавайки се на допира на кожите им.
— Искам да съм сигурен, че моята секс играчка харесва вниманието, което й оказвам, защото изцяло ще й се посветя. — Погали с върха на средния си пръст пулсиращата й женственост. Бе влажна и всичко, което той трябваше да направи, бе да я докосне леко, да й прошепне няколко цинични думички. Тя мигом откликна. — Харесваш ли вниманието, с което те дарявам, Карли?
Тя изскимтя.
— Да. Моля те, Бран. Толкова е трудно да стоя неподвижна.
— Но ще го направиш заради мен. Нали? — Мъчителят й близна мидичката на ухото, обхващайки и другата й гърда със свободната си длан.
Карли кимна с глава, останалата част от тялото й не помръдна.
— Да.
— Защо си толкова влажна? От душа ли е? — Пръстът му отново проникна в най-чувствителното й място, плъзгайки се по мокрия отвор. Този път го притисна, доставяйки й още малко удоволствие.
Тя простена, но успя да остане неподвижна.
— Не. Не е заради водата. Заради теб е.
— Заради мен? Това е заради мен? — Отново и отново я обхождаше. Женствеността й бе възбудена докрай, влагата й лепнеше по дланта му.
— Да. Всичко е заради теб.
— Какво искаш да направя? — Палецът му милваше клитора й, докато средният му пръст я пронизваше докрай. Толкова сладък сок и всичкият бе негов.
— Всичко, което пожелаеш.
— Ами ако кажа, че искам да те любя с език? Ще ми позволиш ли да те вкуся?
— Да.
— Ще разтвориш ли крака и ще ми позволиш ли да допра устни до теб? Но съм длъжен да те предупредя — езикът ми ще завладее цялата ти сладка плът. Няма да остане нито едно местенце, което да не съм изследвал.
Тя изстена, преди да успее да отговори.
— Моля те, люби ме, Бран. Вече не издържам. Искам да ме любиш. По всеки начин, по който искаш.
Той щипна леко женствеността й, завладявайки вниманието й.
— Не нея. Не искам нея. Аз искам теб. Искам да спя с теб, Карли Фишър. Трябва да знаеш, че аз може и да играя игра, но виждам единствено теб. Така че кажи ми го отново.
— По всеки начин, по който ме искаш — пророни тя. — Искам те, Бран. Искам твоето тяло и устните, и езика ти. Само твоите.
Това искаше да чуе той.
— Настани се върху пейката. Петите горе, краката широко разтворени.
Тя се изви, движейки се колкото може по-бързо. Той й помогна да се настани. Карли не мислеше за нищо друго, освен за насладата, с която той можеше да я дари.
Нито пък той. Осъзна, че всичко друго избледняваше, когато беше с нея. Не мислеше, нито планираше, нито правеше каквото и да било, съсредоточавайки се единствено върху времето, прекарано с нея. Всички причини, поради които не можеше да остане с нея изчезнаха, и Бран не искаше нищо друго, освен мигът да спре. Може би това беше истинската му фантазия, че той няма да я напусне и тя няма да има нужда от по-добър мъж. Той щеше да бъде достатъчен за нея. Той я заслужаваше.
Тази пейка имаше идеалната височина. Нямаше начин той да е първият мъж, който се отдаваше на ласки с любимата си в тази душкабина. Очевидно семейната двойка, която прекарваше почивките си тук, поддържаше огъня на страстта. Мислено благодари на Алекс Маккей, задето бе почти толкова висок, колкото него. Застанал на колене той бе в идеалната поза да направи всички неща, които й бе обещал.
Тя беше толкова красива. Бран бе сигурен, че се чувства неудобно с широко разтворени крака, но на него никога не му бе изглеждала по-прекрасна. Карли бе страстна жена, която не се свенеше да поиска това, което желае. А тя желаеше него.
— Моята играчка е най-секси играчката, която някога съм виждал. Тя е идеална за мен — промълви той. — Ти си идеална за мен, Карли. — Въпреки че двамата играеха, той искаше тя да запомни това завинаги.
— Ти изкарваш наяве неща, които никога не съм подозирала, че съществуват в мен. Аз не съм тази жена, Бран. Такава съм само заради теб, и кълна се, че ще се разкрещя, ако отново не ме докоснеш.