По-късно трябваше да й обясни, че обича да я гледа. Можеше да се взира с часове в нея, ако му позволеше. Тя беше истинско творение на изкуството. Но той имаше споразумение с нея. Нямаше търпение отново да я докосне, отново да я вкуси.
Чувственото й цвете беше идеално и влажно.
— Помня, че ти обещах отново да те вкуся. Трябва да кажа, че ако кожата ти има вкуса на слънце, тогава женствеността ти е чист грях. — Прокара език по нежния процеп, опивайки се от сладостта й, от уханието на възбудата й.
Изведнъж го разтърси собственически инстинкт, какъвто не бе изпитвал никога досега. Тя беше негова. По дяволите, тя му принадлежеше. Тя никога не бе откликвала по този начин на друг мъж, защото му принадлежеше. Съпругът й не бе успял да я накара да крещи, защото тя се е нуждаела от Бран.
Той разтвори нежно пулсиращите гънки, езикът му я обладаваше с дивата страст, с която щеше да я превземе и тялото му. Скоро. Щеше да я люби по всички начини, по които един мъж можеше да люби жена си. Искаше я във всяка възможна поза, така че по нея да не остане и сантиметър, небелязан от него.
Пръстите замениха езика му, прониквайки все по-надълбоко. Вдигна глава и срещна погледа й, сведен към него. Тя го желаеше, зениците й бяха тъмни и уголемени от страст.
— Моля те.
Бран се надвеси и продължи да й доставя удоволствие.
Викът й отекна в помещението и сърцето му заби толкова бясно, че сякаш щеше да изхвръкне от гърдите му.
Бран продължи, докато тръпките й не престанаха и тя не застина. Пенисът му пулсираше. Сега бе неговият ред. Сега бе неговият ред и той го желаеше. Желаеше този оргазъм по-силно от увереността, че я бе направил щастлива. Искаше да бъде вътре в нея, да знае, че тя се е разтворила докрай, подчинила тялото си на неговото.
— На ръце и колене. Веднага! — Заповедта изплющя като камшик, докато той протягаше ръка към презерватива, който бе приготвил, преди да започнат играта.
Бран искаше вечно да играе с нея. Тя бе подходящата жена.
Но дали бе подходящият момент?
Пропъди мисълта, а тя се подчини без колебание. Лицето й бе зачервено, когато се плъзна надолу и застана на ръце и колене пред него. Предлагаше му себе си, без никакви въпроси. Беше на колене пред него, уязвима и открита.
Това беше най-страхотният наркотик, който някога бе вземал, а в годините на шибаната си младост той бе пробвал доста.
Погали члена си, макар че нямаше нужда да го прави. Беше твърд като скала. Нахлузи презерватива и захвърли опаковката. Придвижи се зад нея. Харесваше му грубия допир на плочките до коленете му. Контрастираше с нежната кожа под ръцете му и пламтящата й плът, когато се притисна в нея.
Мека, топла и влажна. Бран сграбчи бедрата й и проникна в нея. Това беше всичко, от което се нуждаеше. Искаше я тясна, влажна и стегната около него. Членът му навлезе по-навътре и той прималя от наслада, когато тя се притисна към него.
— Направи го пак, бебче. Вече можеш да се движиш колкото искаш. — Бран искаше страстта й, нейния огън. Играта бе приключила и той беше готов за истинското удоволствие на деня.
Прониза я докрай, забравил всяка мисъл да бъде нежен. Сега не искаше да бъде нежен. Тя беше възбудена и жарка и той можеше да направи каквото пожелаеше с нея. Карли щеше да получи единствено удовлетворение и наслада.
Бран проникваше отново и отново, докато тя се извиваше и гърчеше, притисната до него. Харесваше му това, че тя се бореше за оргазма си. Не се сдържаше. Тя се движеше, стенанията й изпълваха малкото пространство и накрая изглежда целият му свят се стесни единствено до звуците и въздишките на неговата Карли.
Неговата.
Той се протегна и отново намери центъра на удоволствието й. Този път тя щеше да издържи повече, тъй като само преди малко бе достигнала върха. Все още усещаше вкуса й и сладкият аромат го караше да тръпне отвътре. Бран се покори на звяра, който изглежда винаги дремеше под повърхността. Страстните му движения ставаха все по-бързи.
Тя отново достигна оргазъм, мускулите й се стегнаха около него, довеждайки го до ръба на екстаза.
Бран я притисна силно, докато летеше към шеметните висини. Държеше я здраво, завладян от мисълта никога повече да не я пусне.
12
Три часа по-късно Бран съжаляваше, че не беше в дома на Карли, вместо да седи в прекалено елегантния салон в къщата на Патриша Кейн. Тя се намираше в красив квартал на Сан Агустин с прекрасна гледка към залива и стария фар в далечината. Салонът беше издържан в различни нюанси на бялото, с донякъде миниатюрни мебели. Той предполагаше, че Карли би ги нарекла изящни, но на Бран му се струваха прекалено крехки. Не бе сигурен, че столът, на който седеше, по някое време нямаше да се разпадне.