Тагарт се раздвижи на мястото си. Приличаше на грамаден тромав звяр, намърдал се върху малък детски трон.
— Има ли някаква причина, поради която преместихме срещата от офиса ви тук?
Патриша кимна на прислужницата, която бе донесла чай върху сребърен поднос. Жената го остави върху масичката и мълчаливо се зае да го налива в чашите.
— Реших, че домът ми е по-цивилизовано място за нашата среща, господин Тагарт. Обстановката в офиса е по-малко интимна, а смятам, че сигурността е нещо много лично. Как предпочитате чая си?
— Със солидна доза уиски и под солидна имам предвид да прескочите чая и да донесете уиски или бира. Сериозно, аз не пия чай, а тази демонстрация на богатство, макар и впечатляваща, не отговаря на въпроса ми — отвърна Тагарт.
Братът на Кейс беше най-невъзмутимото и самоуверено човешко същество, което Бран бе срещал. Той търпеливо, макар и със сарказъм, какъвто Бран не бе подозирал, че съществува, бе описал как ще работят днес с Кейн. Тагарт бе заявил, че няма да се мазнят и да целуват задника й. Като за начало, очакваха тя да им обясни защо фирмата им трябваше да работи за нея.
Планът наистина се понрави на Бран.
Тагарт изглеждаше леко изненадан от промяната на мястото на срещата, когато бяха пренасочени към къщата на Кейн, но бе заявил, че това не променя тактиката им.
Патриша се отпусна върху изисканото канапе. Носеше небрежно-елегантен костюм, състоящ се от панталон и сако, а косата й бе прибрана назад. Ако не беше злобното изражение на лицето й, можеше да мине за привлекателна жена. Макар че Бран осъзнаваше, че е малко предубеден, заради цялата история с убийството.
— Винаги ли се отнасяте по този начин към клиентите си, господин Тагарт?
Сега беше редът на Бран. Той беше доброто ченге. Донякъде завиждаше на ролята на Големия Таг.
— Моля за извинение. Понякога шефът ми е доста груб. Остатък от годините, прекарани в редиците на спецчастите. Освен това не го бива в тънкостите на светското общуване, но ще трябва да решите дали желаете охранителен екип, ръководен от мъж, който разбира от сигурност, или светски играч.
— Не мога ли да имам и двете? — Тя отново насочи вниманието си към Бран.
— Не и ако желаете да сключите сделка с Иън Тагарт — отвърна Бран. — Аз бих пил чаша чай. Две бучки захар, моля. Освен ако не смятате да ни помолите да си тръгнем.
— Тя няма да ни помоли да си тръгнем, Брандън. Госпожата има по-големи проблеми, отколкото желае да признае — въздъхна Тагарт.
Кейн се намръщи, кръстоса крак връз крак и се облегна назад.
— И какви са тези проблеми? Вие изглежда напълно контролирате ситуацията. Какво сте научили за мен?
— Кажи й какво научихме, Брандън — отвърна Тагарт със самодоволна усмивка.
Много го биваше да се прави на арогантен задник. Това беше начинът да се уверят, че Бран е този, който ще се „оправя“ с Патриша Кейн.
— Изтичането на газ не е било нещастен инцидент.
Очите й едва забележимо проблеснаха.
— От противопожарната служба още не са представили официален доклад.
— Не са го оповестили публично, но винаги има начини да се заобиколят правилата им. — Той отвори куфарчето си и й подаде кафява папка, съдържаща доклада на противопожарната служба, който щеше да й бъде изпратен след около седмица, когато приключеха с всички подробности по разследването.
Не можеше да не забележи, че ръцете й леко трепереха, докато поемаше папката. Тя притегли очилата за четене, които висяха на верижката около врата й, и ги сложи върху края на носа си.
— Чаят ви, сър. — Жената на средна възраст в черно-бяла униформа подаде на Бран чашка и чинийка от фин порцелан. Обърна се към Тагарт, устните й леко потрепнаха, докато го оглеждаше. — Как ще желаете уискито — с лед или чисто?
— Обичам да се насладя на уискито си и не допускам никакъв лед наблизо. — Тагарт се усмихна и смигна на жената, която се изчерви.
— Несъмнено, сър. — Поласканата от вниманието му прислужница пъргаво се отдалечи със светнало лице.
Кейн остави папката.
— Смятат, че е било злоумишлен акт, но не казват нищо за мотива. Може би не е зле да проучите собственика на галерията. Навярно има дългове и е решил да ги плати със застраховката от пожара.
Тагарт се втренчи в нея, държанието му към Патриша беше толкова ледено, колкото бе топло към прислужницата.
— Естествено проверих всички, които биха могли да спечелят от престъплението. Парите бяха първият мотив, на който се спрях, но имайки предвид факта, че собственикът се е намирал на не повече от три метра от мястото на инцидента, искрено се съмнявам, че застраховката е била мотивът. Освен ако не е смятал да осребри чека от гроба.