— Това, което шефът ми се опитва да каже, е, че е имало конкретна мишена. Не смятаме, че има основание да се вярва, че намерението е било да се разруши галерията. В противен случай от противопожарната служба са щели да открият някакъв тип запалително устройство, което би позволило на заподозрения да възпроизведе пламък, след като напусне сградата. Не е било намерено нищо подобно.
— Това, което са открили, е бил малък уред, монтиран на вратата — обясни Тагарт. — Доста умело е направено. Рамката е била бяла, както и заключващият механизъм. Ако не са били огледали отблизо, навярно са щели да го пропуснат.
— Заключващ механизъм? — Патриша отново отвори папката и я отгърна на снимките.
— Да. — Бран посочи въпросния предмет. — Много просто нещо. Конкретно онази врата се отваря към коридора, вместо навътре. Собственикът на галерията обясни, че била проектирана така, за да се разшири максимално мястото в частните изложбени зали. Нашият евентуален убиец се е възползвал от това. Монтирал е флип ключалка тук, в горната част на вратата. След като се застопори, е трудно да се отвори, а имайки предвид цвета и мястото, където е поставена, не е лесно да се забележи и отключи.
— Ти си този, който я е измъкнал оттам. — Патриша отново затвори папката. — Как го направи?
— С чист адреналин. — Бран все още усещаше онзи мощен прилив на енергия, когато бе осъзнал, че Карли е от другата страна на вратата.
Патриша въздъхна и поклати глава.
— Е, ако са възнамерявали да направят така, че да прилича на инцидент, как, за Бога, са очаквали да се измъкнат безнаказано?
— Смятам, че нашият човек се е паникьосал — подхвана Тагарт. — Не е разполагал с време. Подготвил е всичко, но снимките закъснявали. Ключалката е закрепена с промишлено лепило, а не с винтове. Това е било много находчиво от негова страна. Ако я бе инсталирал с винтове, дори и да я свали, това би предизвикало въпроси, тъй като нямаше да има време да поправи вратата и рамката и да възстанови първоначалния им вид.
Бяха обсъдили това, докато пътуваха с колата. Карли бе изглеждала омагьосана от сложните подробности, свързани с опита за посегателство над живота й. На Бран му бе призляло.
— Има обикновен препарат, който е щял да разтвори лепилото и тогава Тим е можел да прибере ключалката в джоба си, да избърше вратата и никой нямаше да забележи.
— Но не е станало така. — Патриша завъртя очи. — Очевидно не е бил професионалист.
— Той е бил точно това, което е твърдял. Много благодаря. — Тагарт пое питието от прислужницата, преди да се извърне към Кейн. — Тим Конърс наистина е бил оператор. Съдейки по фактите, той не е имал никаква връзка с вас или семейството ви, преди да бъде назначен на работа. Смятам, че е бил специално нает, за да ви убие и да го направи така, че да прилича на злополука, ако е възможно. Избягал е от страната няколко часа след опита за убийство, преди полицията да се усети, че не е било инцидент. От справката на финансите му се вижда, че е получил голяма сума пари, след като е бил назначен в компанията ви. Предполагам, че вие едва ли давате специален бонус при назначаване на работа.
Въпреки факта, че изражението й оставаше непроницаемо, страните й бяха леко поруменели, което едва ли се дължеше на грима. Новината я бе разстроила.
— Това заключение ми се струва малко прибързано, господин Тагарт. И не. Не давам бонуси на служители от неговия ранг. Защо смятате, че целта му съм била аз? — Тонът й беше съвършено безстрастен, единствено лекото изчервяване издаваше емоционалното й състояние.
Тагарт отпи от уискито и се облегна назад.
— Това се казва качествено уиски.
— И би трябвало. Почти е достигнало пенсионна възраст — отвърна Кейн. — Но тъкмо се канехте да ми обясните логиката си. Моля, продължете.
— Моята логика е — изстреля Тагарт, — че много, много хора биха се радвали да ви видят мъртва. Моята логика е, че от всички хора в онази стая, само вие сте били истинската мишена. И елементарната логика ми подсказва, че ние сме тук, а не в офиса ви, защото дяволски добре знаете, че вие сте в дъното на тази история и не желаете никой да чуе това, което смятате да ми кажете. Ще постъпите разумно, ако го направите. Аз вече го знам и имам правило да не работя за клиенти, които ме лъжат или крият истината.
За частица от секундата Бран изтръпна от въодушевление. Тагарт очевидно бе прекрачил границата, планът им щеше да се провали с гръм и трясък и Патриша Кейн щеше да им посочи вратата. Бран щеше да е свободен да отведе Карли оттук, а Дрю щеше да се погрижи за замитането на следите. Осъзнаваше, че това го правеше лош брат, но той за пръв път искаше нещо за себе си в шибания си живот. Искаше Карли. Искаше тя да е в безопасност и щастлива, и смяташе, че можеше да й даде всичките тези неща.