— Доскоро изобщо не съм мислила за това — призна Патриша. — Момчето има достатъчно пари, а баща му е смятал да убие него и останалите. Бих предположила, че не търси отмъщение. Ако го е искал, е можел да излезе пред медиите и да ни злепостави, задето сме се възползвали от клаузата в договора, която го е лишила от дела му. Той не го е направил. Отлично се е справил и е преуспял. Баща му никога не е бил толкова добър бизнесмен.
Бран пое дълбоко дъх и изтика няколкото стотици зловещи мисли в най-отдалеченото кътче на съзнанието си. Студен. Трябваше да бъде студен, а не разгорещен. Това беше трудно за него, защото гневът му винаги беше като клокочеща лава, заплашваща да изригне на повърхността. Усети как кръвното му се надига до шеметни висоти, но Тагарт пое контрола. Спокойният глас на големия тексасец подейства като студен душ на Бран и му помогна да се съвземе.
— Какво ви кара да се тревожите за хлапето на Лолес, щом досега не сте се притеснявали?
— Беше нещо, което ми каза Стивън последния път, когато го видях — отвърна Патриша и токчетата й затракаха по пода, когато закрачи из стаята.
— Стивън Касталано? Вашият някогашен бизнес партньор? — Тагарт прикова поглед в Патриша, сякаш бе готов да я убие, ако се наложеше. Тагарт знаеше, че Касталано ги бе разкрил. Той бе познал Райли. Дали бе предупредил старата си приятелка, преди да умре?
Тя потръпна.
— Да, онази мърша. Мразех го. Филип винаги е бил джентълменът от тях двамата, а и той беше отвратителен. Макар да чух, че онази негова дъщеря е пълна идиотка. Това сега няма значение. Взех това, което Стивън ми дължеше, но той ми каза, че ще си получа заслуженото. Не бях сигурна какво има предвид, но сега започвам да се питам дали не е намекнал, че децата на Бенедикт най-после са предприели нещо.
Значи, двамата определено не са били приятели. Бран отпиваше проклетия чай, за да прави нещо, но съжаляваше, че не беше уиски. Да бъде в една стая с Патриша Кейн, опъваше нервите му до крайност.
Онова гадно усещане в стомаха му — това, което изчезваше, когато беше с Карли — се бе завърнало с пълна сила. Искаше да пие. Искаше да пие цяла нощ. Само и само да забрави, че седеше в една и съща стая с жената, която невъзмутимо бе поръчала убийството на родителите му, а после без да й мигне окото бе откраднала детството му.
— И на мен ми мина подобна мисъл. — Гласът на Тагарт бе изключително спокоен и овладян. — Ако желаете, ще поръчам на един от оперативните си работници да го следи. Изглежда, той най-много цени неприкосновеността на личния си живот. Мога да проверя финансите му.
Тя поклати глава.
— Не знам. Според мен мъж като него би наел по-способен убиец. Той може да си го позволи.
— Ще възложа това на Бран, а аз ще се заема с недоволните служители. Явно сте съгласна с тарифата ни. — Тагарт стана, знак, че бе готов да си тръгне. — Екипът ми от Калифорния вече пристигна и ще се погрижи за сигурността на къщата ви. Утре ще изпратя друга група да огледа обстановката.
— Искам Брандън да бъде мой телохранител.
Стомахът му се преобърна.
Тагарт поклати глава.
— Ще се нуждаете от трима и те ще работят на смени. След осем часа бдителността отслабва и човек не е съсредоточен. Бран ще поеме дневната смяна, като ще изпратя още двама за останалата част от денонощието.
Поне щеше да бъде в една и съща сграда с Карли.
— Когато не съм на смяна, ще проучвам заварения ви син и останалите имена в списъка ви.
Патриша кимна.
— Съгласна съм с условията ви, господин Тагарт. А сега може ли да поговоря минутка насаме с Брандън?
Тагарт го погледна.
Какво, по дяволите, трябваше да направи? Не можеше да заяви, че няма никакъв шанс да остане насаме с тази кучка, след като току-що бе назначен за неин телохранител.
— Разбира се.
Тагарт глътна остатъка от уискито си и се отправи към вратата.
— Ще чакам в колата. Останалите двама телохранители ще бъдат тук утре сутринта. Дотогава ще използвате алармената система.
Той излезе, оставяйки Бран сам с Патриша.
— Как е Карли? — В гласа й прозвуча нещо като загриженост.
— Възстановява се.
— Отлично. — Патриша пристъпи по-близо, изражението й се смекчи. — Тя е много добра в работата си. Не бих искала да я загубя.
Да, тя доста се бе постарала за това.
— Карли ще се върне на работа в понеделник. И аз започвам тогава. Дотогава ще имате друг телохранител. Аз застъпвам първа смяна в понеделник сутринта и ще я придружа до Калифорния. Тя заминава два дни преди вас.