Патриша се намръщи.
— А ако предпочета да останеш с мен?
— В такъв случай ще имате нужда от друг телохранител. — Той нямаше да отстъпи за това. Нямаше да остави Карли да пътува сама.
Патриша седна до него, коленете им почти се докосваха.
— Добре. Мога да го разбера. Искаш да извършиш малко предварителни проучвания. Приемът е много важен.
— А Карли е важна за мен. Тя е първостепенната ми грижа. Искам да си свърша работата, но тя е на първо място.
Патриша се наклони напред, ръката й докосна коляното му.
— Намирам лоялността ти за впечатляваща. Не са много мъжете, толкова загрижени за една жена, която не може да им даде много.
— Нямам представа с какви мъже сте общували, госпожице Кейн, но ви уверявам, че не желая жените да се грижат за мен. Предпочитам обратното. Много съм щастлив с Карли.
Тя се облегна назад и го огледа.
— Боя се, че не разбирам какво намира един толкова мъжествен и сексапилен мъж в моята асистентка.
— Вероятно защото не се интересувате от жени. — Целият разговор го караше да се чувства неловко.
— Ще се изненадаш от какво се интересувам. Ще се шокираш ли, ако узнаеш, че любовта на живота ми беше жена?
Фактът, че тя изрече думата „любов“ без капка ирония беше това, което наистина го шокира.
— Съвсем не. Всеки си има своите предпочитания, както обичам да казвам.
— Да, твоето поколение се отнася доста свободно към сексуалността. Отношението ви е доста променливо, бих казала. Искам през следващите няколко седмици наистина да проумееш какво може да ти донесе богатството. Един умен мъж знае кога да мисли с главата си, а не с… някои други части. Бих искала да ми правиш компания. Моят последен компаньон си замина преди няколко дни. Струва ми се, че двамата бихме могли чудесно да се разбираме, Брандън.
Той нямаше да се преструва, че не я разбира.
— Според мен би трябвало да сте по-внимателна и да не правите неща, които биха накарали асистентката ви да напусне. Чух, че тя е важна за компанията. Предполагам, че компаньоните не са толкова ценни, колкото асистентка, която си разбира от работата.
От устните й се отрони дрезгав смях.
— Уверявам те, че Карли никъде няма да отиде, докато аз не й позволя да напусне. А и тя не е толкова важна. Както казах, не вярвам, че ти действително разбираш какво ти предлагам. Когато отидем в Калифорния, ще видиш. Дотогава бих искала да получа пълни доклади за хората, които споменах.
Младият мъж се изправи, защото това приличаше на позволение да си върви и той смяташе да се възползва. Може би брат му беше прав и той наистина не беше подходящ за тази работа. Дрю навярно щеше да остане спокоен, да пофлиртува малко и да си остави отворена вратичка.
Бран искаше да си тръгне. Искаше да се махне, преди да е направил нещо, което не би трябвало.
Да се чувства като в капан, приклещен в ъгъла, беше катализатор. Някой го гледаше, сякаш беше парче месо. Почти усещаше цигарен дим и виждаше върху гърдите си онази ръка със съвършен маникюр. Ела в стаята ми тази нощ. Съпругът ми няма да е тук. Можем да се позабавляваме, аз и ти. Катализатор. Да се чувства безпомощен. Да. Определено изпитваше старата необходимост да забие юмрук в нещо. Всичко е наред, Бран. Тази вечер ще се махнем оттук. Няма да се налага да имаш вземане-даване с онази отвратителна жена. Ще заминем и никога няма да погледнем назад. Цялото умиротворение, което Карли му бе донесла, сякаш бе погребано под паниката и гнева, с които се бе борил през целия си живот.
— Ще ви ги предоставя в най-скоро време. Ще се видим в понеделник.
— Да, ще се видим — почти измърка тя.
Той излезе, стиснал ръце в юмруци.
* * *
Карли затвори вратата на къщата си и погледна към часовника. Не си направи труда да включи алармата. Бран скоро щеше да се върне. Докато той беше на срещата с Патриша, тя беше отскочила до магазина. Това беше нещо, което намираше за успокояващо — да се разхожда по пътеките и да решава каква храна да избере.
Това й бе осигурило време за размисъл. Трябваше да каже на Бран какво бе узнала. Може и да не беше нищо важно, но той трябваше да го провери. Ако някой бе убил предишния бизнес партньор на Патриша, това можеше да обясни опита за покушение. Тя щеше да съобщи информацията на Бран, а той можеше да реши какво да прави с нея. След седмица или приблизително толкова щяха да намерят това, което търсеха в дома на Патриша в Калифорния или…