Карли не знаеше как да довърши изречението. Какво щяха да направят, ако не намереха въпросния файл, който търсеха?
Щеше ли Бран да продължи да бъде телохранител на Патриша? Дали щяха да работят заедно, докато открият това, което им бе нужно?
— Чудех се кога ще се прибереш.
Тя изпищя и изтърва пазарската торба. Дрю Лолес протегна ръка и ловко я улови, вдигна я и я остави върху шкафа.
— Едва не получих инфаркт. — Младата жена с усилие си пое въздух.
Дрю се обърна, красивото му лице се намръщи.
— Извинявай. Мислех да почакам отвън, но се отегчих, а разбиването на кода на охранителната система ми се стори добър начин да се позабавлявам, докато убивам времето. Ще трябва да си поговоря с Тагарт за тази система. Тя е една от онези, които компанията му препоръчва. Деактивирах я с таблета си и приложението, което програмирах. Съвсем простичко е.
— Значи си проникнал в дома ми за забавление?
— Не. Хакнах твоята охранителна система за забавление. Влязох в дома ти, тъй като ми се налагаше да ползвам тоалетната. След това ми се стори глупаво да чакам в колата.
Той възприемаше нещата прекалено буквално.
— Е, сега, след като си получих порцията адреналин за деня, ще се заема с вечерята. Ако искаш, можеш да го почакаш, където ти е удобно. Бран скоро ще се прибере.
Той се пресегна към пазарската торба по-бързо от нея, вдигна я и се отправи към кухнята.
— Всъщност не съм тук, за да се видя с Бран. Дойдох да се срещна с теб.
Защо от тази мисъл по гърба й пробягаха тръпки?
— Не е нужно да се безпокоиш. Знам правилата. Двамата с Бран се забавляваме с нашето… как да го нарека? Прикритие? Прекарваме си добре и аз най-любезно ще го оставя да се завърне при семейството си, когато работата приключи. Вие ще получите своя файл. Аз ще получа свободата си. Всички печелят.
— Не мисля, че Бран ще го нарече печалба. — Дрю остави торбата върху кухненската маса.
Тя се извърна, защото не очакваше подобна реплика от него.
— Какво се опитвате да кажете, господин Лолес?
— Дрю, ако обичаш. Господин Лолес ме кара да се чувствам като баща си, а достатъчно често ми е напомняно, че не съм като него.
Младата жена омекна, защото в гласа му определено прозвуча тъга.
— Добре, защо наистина си тук, Дрю?
Той беше зашеметяващ мъж, въпреки малко старомодните си дрехи.
— Очевидно се държах като… каква беше думата, която сестра ми използва? Темерут. Не съм напълно сигурен какво означава това, но звучи зле. Дойдох тук, за да се извиня.
Леле. Тя имаше чувството, че Дрю Лолес не беше мъж, който лесно се извиняваше.
— Всичко е наред. Знам, че си получил някои обезпокоителни новини. — Имаше и още, но възнамеряваше да ги съобщи на Бран и да го остави да реши какво да прави с тях. — Наясно съм, че не ти харесва, задето Шелби си пъха носа в твоите работи, но тя е от добрите.
— Ще ти повярвам, но съм открил, че понякога е много трудно да отличиш добрите от лошите. — Той се облегна на плота й като хищна котка, лениво отдъхваща си в слънчевата й кухня. — Освен това съм тук да поговоря с теб за Бран.
Аха, следваше речта в смисъл стой-по-далеч-от-моя-брат.
— Няма нужда. Както вече ти казах, разбирам границите на отношенията ми с Бран. Необвързващи и краткотрайни.
Дрю се втренчи в нея, сякаш я преценяваше.
— Така ли? Не ми приличаш на жена, която има необвързващи и краткотрайни връзки.
— А ти откъде знаеш?
Той сви рамене.
— Защото въпреки това, което брат ми те е накарал да повярваш, аз наистина те проучих. Предполагаше се, че ще излизам с теб.
— Не мисля, че щеше да се получи по начина, който си искал.
— Мога да бъда доста очарователен, когато реша. Просто рядко го пожелавам. Откровената истина е, че ти не си жена, която може да спи с един мъж, без да се обвърже емоционално с него. Защо иначе ще чакаш толкова дълго, докато легнеш с брат ми?
— Беше само седмица. Повярвай ми, не е чак толкова дълго. — Тя цяла седмица бе отлагала съгласието си да се омъжи за Роджър. Излизали бяха три месеца, прели да реши да спи с него. Беше много внимателна и се бе постарала да се увери, че е постъпила правилно. Разбира се, решението й се бе оказало напълно погрешно, но много дълго го бе обмисляла.
Пожелала бе Бран в мига, в който го бе видяла. Да го отблъсква цяла седмица, й се бе сторило като мъчителна вечност, и приблизително три часа, след като се бяха любили за пръв път, тя бе захвърлила дрехите си и отново му се бе отдала.
— Ако искаш, можеш да се самозалъгваш, но ти не си жена, която има лекомислено отношение към секса. Не си имала нито един любовник след развода.
— Е, след като бившият ми съпруг влезе в затвора, реших да бъда по-предпазлива в избора си. — Накъде биеше гостът й с всичко това?