Продължаваха да се стичат покрусени и любопитни и улиците наоколо се задръстиха от автомобили и пикапи. Хората се придвижваха към църквата на малки групи, крачеха бавно, сякаш неуверени как да постъпят, когато стигнат там, но сигурни, че са необходими.
Когато църковните пейки се напълниха, Хоп отвори вратата към балкона. Скри се в сенките под камбанарията, за да не го вижда никой. Шериф Гридли го беше заплашил и той не обелваше нито дума. Чудеше се обаче как белите успяват да се владеят, поне повечето от тях. Убийството на популярен чернокож проповедник би предизвикало много по-бурен изблик на чувства.
Един от църковните настоятели намекна на госпожа Ема Фей Ридъл, че би било уместно да има музика. Тя от десетилетия свиреше на органа, но сега не беше сигурна, че поводът е подходящ. Скоро се съгласи обаче и когато изсвири първите акорди на „Старият грапав кръст“, риданията се усилиха.
Навън, под дърветата, някакъв мъж се приближи до група пушачи и оповести:
— Откарали са Пийт Банинг в ареста. Взели са револвера му.
Новината беше приета, коментирана и предадена нататък, докато не стигна и до църквата, където плъзна от пейка на пейка.
Пийт Банинг, арестуван за убийството на техния пастор.
Когато стана ясно, че заподозреният наистина няма да каже нищо, шериф Гридли го изведе през една врата в тесен и слабо осветен коридор. От двете страни имаше метални решетки. Отдясно имаше три килии, отляво — също три, всички с размерите на дрешник. Нямаше прозорци и арестът напомняше на влажна и мрачна тъмница, където хората биват забравяни и времето тече монотонно. И явно беше място, където всички пушеха. Гридли пъхна голям ключ в една от вратите, отвори я и кимна на Банинг да влезе. До стената в дъното имаше грубо скован нар и нищо друго.
— Не е бог знае какво, Пийт, но все пак е арест — каза Гридли.
Пийт пристъпи вътре и се озърна.
— Виждал съм и по-лошо — каза той и отиде да седне на нара.
— Тоалетната е надолу по коридора — обясни Гридли. — Провикни се, ако искаш да отидеш.
Пийт се беше вторачил в пода. Сви рамене, нищо не каза. Гридли затръшна вратата и се върна в стаята си. Пийт се изтегна и зае изцяло нара. Беше висок метър и осемдесет и пет, така че нарът явно не беше много дълъг. Килията беше плесенясала и студена, затова той посегна към сгънатото одеяло, което беше толкова изтъняло, че нямаше да му върши никаква работа нощем. Това не го притесняваше. Затворническият живот не беше нов за него, беше оцелял в условия, които дори сега, четири години по-късно, му изглеждаха невъобразими.
Когато Джон Уилбанкс се върна след по-малко от час, двамата с шерифа заспориха къде следва да се проведе разговорът между адвоката и клиента му. Нямаше специална стая, предназначена за такива срещи. Адвокатите обикновено влизаха в крилото с килиите и разговаряха с клиентите си през решетките в присъствието на всички останали затворници, които ги чуваха. От време на време някой адвокат сварваше клиента си да се разхожда в двора и го съветваше през телената ограда. Най-често обаче адвокатите не си правеха труда да посещават клиентите си в ареста. Чакаха да ги заведат в съда и там разговаряха с тях.
Джон Уилбанкс обаче смяташе, че превъзхожда всеки друг адвокат в окръг Форд и дори в целия щат, а новият му клиент по предстоящото наказателно дело несъмнено беше по-високопоставен от другите арестанти. Статутът им изискваше подходящо място за разговор и стаята на шерифа щеше да свърши чудесна работа. Малцина печелеха спорове с Джон Уилбанкс, който, между другото, винаги беше подкрепял шерифа по време на избори, и след кратко мърморене и ругаене Гридли отстъпи и отиде да доведе Пийт. Не му беше сложил белезници и им отпусна половин час.
Когато останаха сами, Уилбанкс започна:
— Добре, Пийт, да поговорим за престъплението. Ако си го извършил, признай си пред мен. Ако не си, съобщи ми кой е бил.
— Нямам какво да кажа — отговори Пийт и запали цигара.
— Не става така.
— Нямам какво да кажа.
— Интересно. Смяташ ли да съдействаш на адвоката си?
Свиване на рамене, изсумтяване и нищо повече.
Уилбанкс се усмихна професионално и каза:
— Добре, ето как ще се развият нещата. След ден-два ще те отведат в съдебната зала за първото ти явяване пред съдия Озуълт. Допускам, че ще пледираш „невинен“, и после ще те върнат тук. След около месец ще се събере голямото жури и ще те обвини в предумишлено убийство. Предполагам, че до февруари или март Озуълт ще бъде готов за процес, на който съм готов да те защитавам, ако поискаш.