— Джоуел, качи се на пикапа и отиди у Флори. Докарай я тук. Пътьом се отбий и кажи на Нинева. Поръчай на Джуп да обиколи на кон негрите и да им каже.
Новината се разпространи доста бързо и след час предният двор се задръсти от автомобили и пикапи. Лайза би предпочела да прекара първата нощ в кротък траур само с децата си и Флори, но в провинциалния Юг не правеха така. Декстър и Джаки Бел пристигнаха с първата група и прекараха известно време насаме със семейство Банинг. Той прочете откъси от Библията и отправи молитва. Лайза обясни, че не са готови да посрещнат добронамерената тълпа, и семейството се уедини в спалнята й, а Декстър тихо помоли хората да дойдат по-късно. В десет часа те продължаваха да прииждат.
В Клантън не говореха за нищо друго. В осем часа на следващата сутрин Декстър отвори методистката църква за познатите на Пийт, които биха искали да се отбият да се помолят.
В първите часове след трагедията се обсъждаше най-вече, че той е безследно изчезнал, а не официално обявен за мъртъв и следователно има надежда. Това вдъхнови приятелите и съседите на Пийт да се молят за него дълго и пламенно.
По-късно сутринта Декстър и Джаки пак отидоха у семейство Банинг да поседят с Лайза и децата, които още не бяха в състояние да приемат съболезнования. Пасторът отново помоли хората да си тръгнат и те го послушаха. Пристигаха обаче още коли, носеха кексове, пайове, яхнии — храна, от която никой не се нуждаеше, но така повеляваше традицията. Тихо разменяха няколко думи с Декстър и след като разбираха, че няма да ги пуснат да прегърнат Лайза и да поплачат с нея, безшумно си тръгваха.
Лайза реши да няма служба в памет на Пийт. Имаше вероятност съпругът й все още да е жив, затова тя и децата щяха да се съсредоточат над това и да не обръщат внимание на лошите новини. Поне щяха да се опитат. След няколко дни Лайза започна да се вижда с някои близки приятели, Джоуел и Стела също. Шокът постепенно намаля, но болката си оставаше все така мъчителна.
Установиха си навици, за да продължат да живеят нормално. Закусваха и вечеряха заедно, често с Нинева, което беше новост. Всеки уикенд Декстър Бел пристигаше към десет часа за кратка служба — откъс от Библията, няколко утешителни думи и старателно обмислена молитва. Джаки също идваше понякога, но обикновено той беше сам.
Две седмици след като получиха новината, Флори заведе Стела и Джоуел в Мемфис за няколко дни. Лайза настоя да заминат, за да се откъснат от печалната къща и да се разведрят. Флори имаше ексцентрични приятели в Мемфис, способни да накарат всеки да се усмихне. Тя и децата отседнаха в хотел „Пийбоди“. Стаята на Джоуел не беше далече от онази, в която беше заченат, макар че той никога нямаше да го узнае.
По време на отсъствието им Декстър Бел идваше всеки ден за сутрешна служба. Двамата с Лайза седяха в дневната и разговаряха тихо. Нинева чуваше всяка дума от кухнята.
* * *
Камфоровият опиат от черния пазар подейства и дизентерията на Пийт постихна, но не отмина напълно. Маларията също не го оставяше. И така се справяше, но понякога студените тръпки и треската го поваляха на земята, където се тресеше от глава до пети в прахта. Халюцинираше и си мислеше, че се е върнал у дома.
Двамата с Клей седяха в сянката, която хвърляха бараките, и наблюдаваха процесията от трупове, отнасяни към гробището. В края на април ежедневно умираха по двайсетина американци. През май станаха около петдесет. През юни — сто.
Смъртта беше навсякъде. Живите мислеха за нея, защото виждаха мъртвите тела. Мислеха за смъртта, защото и те бяха изправени пред нея. С всеки изминал ден гладуваха повече и наближаваше моментът, когато щяха да припаднат и повече нямаше да се свестят. Върлуваха епидемии, които не можеха да се овладеят. Неизбежно беше някоя от десетките болести да ги покоси всеки момент и да донесе безславна, жалка смърт.
Пийт гледаше как хората се предават и умират, и самият той на няколко пъти се изкуши да го направи. Вече всички бяха на края на силите си и само онези с желязна воля щяха да оцелеят. Безболезнено бе да се предадеш, докато, останеш ли жив, трябваше да се събуждаш всяка сутрин за поредния пъклен ден. Някои бяха твърдо решени да се вкопчат в надеждата и да оцелеят, независимо на какво ги подлага врагът, но други бяха изтощени от страданието и просто затваряха очи.
Пийт оцеля, защото се отдаде на мисли за съпругата и децата си, за дългата и богата на събития история на рода си в окръг Форд. Спомняше си разкази, които бе чувал като момче — за минали войни, сражения и вражди, до една колоритни истории, предавани от поколение на поколение. Мислеше за Лайза и за онези прекрасни дни в хотел „Пийбоди“, когато прекарваха нощите заедно — нещо немислимо за почтени младежи през двайсетте години. Мислеше за тялото й и за нейната несекваща страст. Спомняше си как е ходил на лов и риболов с Джоуел из техните земи и как са се връщали с пуйки, сърни, зайци, платики и шарани, които чистеха край хамбара и носеха на Нинева да сготви за вечеря. Спомняше си Стела като малко момиченце с нейните красиви очи, сгушена на канапето по пижама, докато той й четеше приказки. Копнееше да докосне отново топлата й мека кожа. Искаше да бъде до децата си на дипломирането и сватбите им.