Часовете се нижеха, а хората се пържеха на слънце. За да се спасят от горещината, слизаха долу за кратко, но вонята беше толкова силна, че не се задържаха. Повечето бяха болни от дизентерия и пазачите им позволяваха да увисват от въжетата на кърмата и на носа и да се облекчават във водата. Само и само да не го правят на борда.
За щастие, късно следобед на втория ден се скупчиха облаци и закриха слънцето. Заповядаха им да слязат в трюма и обещаха скоро да им донесат храна. Бавно се подредиха на дълги редици, за да забавят слизането в пъкъла, а пазачите като че проявиха съчувствие и не ги притискаха. Спусна се мрак, а нямаше и помен от храна. Внезапно сред пазачите настана паника, след като неколцина се развикаха възбудено без видима причина.
Първото торпедо ги улучи отзад, до машинното отделение. Второто — точно в средата. И двете експлозии разлюляха кораба. Стоманеният му скелет кънтеше и вибрираше. Беше стар кораб, нямаше да издържи дълго и дори Пийт, кавалерист, прекарал целия си живот на сушата, съзнаваше, че потъват. Двамата с Клей приклекнаха на палубата и наблюдаваха как изпадналите в паника пазачи затръшват капаците на люковете и затварят в трюма хиляда и осемстотин американци. Стотина останаха на палубата, внезапно забравени от японците. Корабът потъваше. Всеки трябваше да се спасява сам.
Някакъв военнопленник, по-храбър от другите, се спусна и се опита да отвори единия люк. Пазач го застреля в тила и изрита тялото му настрани. Дотук с героичните пориви.
Трето торпедо събори всички и настана пълен хаос. Охраната започна неистово да откачва гумените лодки и да хвърля спасителни жилетки във водата. Военнопленниците скачаха от кораба в черните води, без никаква представа къде ще паднат. Пийт и Клей се втурнаха към перилата покрай пазач, който беше оставил пушката си, докато се бореше с една спасителна лодка. Пийт инстинктивно грабна оръжието му, застреля го в лицето, метна пушката през борда и със смях полетя след нея.
Разцепи водата, което се оказа болезнено, но пък тя беше топла. Клей падна близо до него и двамата заплуваха кучешката, озъртайки се за нещо, в което да се вкопчат. Водата беше смолисточерна и навсякъде край тях хора крещяха за помощ на английски и японски. Откъм кораба започнаха да се разнасят експлозии и Пийт чу отчаяните викове на затворените в трюма. Опита се да се отдалечи, доколкото му беше възможно с неговите немощни крайници. За секунда като че изгуби Клей и се провикна.
— Тук съм — провикна се в отговор Клей. — Намерих лодка.
Двамата се покатериха в шестместната лодка и когато си поеха дъх, Клей каза:
— Ама ти го застреля онова копеле!
— Да — гордо потвърди Пийт. — И то със собствената му пушка.
Откъм водата чуха японски гласове и се умълчаха. С малките гребла, които намериха в лодката заедно със сигнална ракета, започнаха да гребат неистово, докато пред очите им корабът се килна и взе да потъва. Писъците в далечината бяха зловещи.
Гребаха десетина-петнайсет минути и когато се увериха, че са успели да избягат, престанаха и си починаха. На около деветстотин метра от тях корабът рязко се наклони към кърмата и потъна за броени минути. Заключвайки люковете, пазачите бяха погубили още хиляда и осемстотин болни и изнемощели от глад американски момчета.
От черната вода се разнесе вик, но не на английски. Пийт и Клей се снишиха в лодката и зачакаха. Не след дълго нещо тупна в нея, после се подаде нечия глава. Сграбчиха пазача и го качиха в лодката. И той като повече японци беше дребен, най-много метър и петдесет и шейсетина килограма, а без сабя или пушка изглеждаше още по-дребен.
Нямаше манерка, нямаше раница, нямаше нито храна, нито вода, затова беше просто безполезен японец, който допреди малко беше изтезавал техни другари. Клей го фрасна толкова силно, че му спука челюстта. Двамата с Пийт се редуваха да го удрят и душат, а когато японецът спря да диша, го хвърлиха в морето.
И се почувстваха добре. Макар да бяха гладни и обезводнени и макар да плаваха незнайно накъде, двамата изпитаха огромно удовлетворение. Най-сетне бяха противодействали, бяха пролели кръв, бяха убили враг, бяха обърнали нещата в полза на съюзническите сили. За пръв път от седмици бяха свободни. Не бяха под наблюдението на жестоки пазачи с пушки и щикове. Не копаеха масови гробове. Не бяха сред купчини от трупове.