Цели два дни се катериха по планината, но често спираха за почивка и хранене. Два пъти се наложи да се отклонят, защото куриерите ги предупреждаваха, че врагът е наблизо и ги издирва. Изтребители патрулираха в небето като гневни оси, умираха от желание да обстрелват нещо, но не намираха какво. Партизаните се криеха в пещери и дерета.
Когато най-сетне се прибраха, лорд Грейнджър ги чакаше с усмивка и прегръдка за всеки. Чудесна работа, момчета, чудесна работа. Ако не се брояха мехурите по стъпалата и болките в мускулите, ранени нямаше.
Починаха си няколко дни, докато отново не им доскуча.
Дъждовният сезон връхлетя с гръм и трясък, когато през северната част на Филипините премина тайфун. Проливен дъжд заля планината, а вятърът отнесе покривите на бамбуковите колиби. В разгара на тайфуна партизаните се скриха в пещерите и останаха там цели два дни. Пътеките се разкаляха и много от тях станаха непроходими.
Ала войната продължаваше и японците нямаха друг избор, освен да транспортират хора и въоръжение. Конвоите често затъваха за дълго в кал до колене. Станаха лесна мишена за партизаните, които се придвижваха пеша, макар и не толкова бързо. Грейнджър непрекъснато възлагаше задачи на хората си: нанасяха жестоки удари по набелязани мишени, после отново изчезваха в гората. Японските репресивни мерки бяха жестоки, а цената плащаха цивилните.
Пийт оглави свой отряд — двайсет души, сред които Клей и Камачо — и беше повишен до чин майор в Съпротивителната армия на Западен Лусон. Чинът му нямаше да бъде признат в редовната войска, но тя беше отстъпила заедно с Макартър в Австралия. Лорд Грейнджър си имаше собствена войска и повишаваше когото прецени за необходимо.
Майор Банинг и хората му се оттегляха след успешно нападение над конвой, когато наближиха едно село. От пътеката усетиха мирис на пушек и не след дълго се натъкнаха на страховита сцена. Японците бяха разрушили селото. Всички колиби горяха, навсякъде тичаха деца и пищяха. В средата имаше петнайсет мъртъвци, до един с вързани на гърба ръце. Телата им бяха окървавени и обезобразени, а отсечените им глави бяха подредени в редица недалече от телата. Застреляни бяха и няколко жени, оставени да лежат, където се бяха строполили.
Откъм храсталака към тях се втурна пищящо момче. Камачо го сграбчи и му заговори на местен диалект. Момчето размаха гневно юмруци към партизаните.
— Обвинява ни, защото японците са дошли тук заради нас — обясни Камачо и продължи да говори с момчето, което беше безутешно. — Казва, че японците пристигнали преди няколко часа и обвинили жителите, че помагат на американците. Попитали ги къде се крият и понеже никой не можел да им каже, направили ето това. И двамата му родители са убити. Японците отвели сестра му и още няколко млади жени. Ще ги изнасилят, а после ще убият и тях.
Пийт и хората му загубиха ума и дума. Слушаха разказа и се взираха невярващо в касапницата.
— Казва, че брат му отишъл да намери японците и да им каже, че сте тук — продължи Камачо. — За всичко сте били виновни вие, само вие. Американците.
— Обясни му, че ние се бием с японците, че и ние ги мразим — каза Пийт. — На страната на филипинците сме.
Камачо продължи да нарежда, но момчето не беше на себе си. Крещеше и не спираше да размахва юмрук към Пийт. Накрая се отскубна и хукна към убитите. Посочи един и изкрещя.
— Това е баща му — обясни Камачо. — Принудили ги да гледат как им отсичат главите, като не спирали да заплашват, че ще избият всички, ако не им дадат информация.
Момчето хукна към храстите и се скри. Невръстни хлапета се бяха вкопчили в телата на майките си. Колибите продължаваха да горят. Партизаните искаха да помогнат някак, но положението беше твърде опасно.
— Да се махаме от тук — нареди Пийт.
Бързо се измъкнаха, газейки в калта. Спряха чак по тъмно, когато заваля силно, и си устроиха бивак под течащите навеси и брезенти. Дъждът беше безмилостен и партизаните спаха съвсем малко.
Пийт сънува кошмари заради зловещата гледка.
Когато се върнаха, той докладва на лорд Грейнджър и му описа нападението в селото. Грейнджър не прояви чувства, но усети, че майор Банинг е съкрушен. Заповяда му да си почине няколко дни.
През онази нощ Пийт и Клей разказаха край огъня за случилото се на другите американци. Те си имаха свои истории и бяха позакоравели към такива неща. Врагът им беше способен на ужасни зверства, което накара партизаните да се закълнат, че ще се сражават още по-ожесточено.
33
В отсъствието на Пийт памукът продължаваше да си расте и в средата на септември започнаха да го берат. Времето беше благоприятно, цените се задържаха стабилни на Мемфиската борса и Бюфорд успя да задържи достатъчно пътуващи работници във фермата. Прибирането на реколтата нормализира донякъде ежедневието на хората, които живееха под тъмните облаци на войната. Всеки познаваше войник, чието заминаване предстоеше или който вече се сражаваше на фронта. Пийт Банинг беше първият загинал от окръг Форд, но след него имаше и други убити, ранени или изчезнали.