Куриерите отведоха партизаните до преден пост, където ги посрещна отряд, предвождан от капитан Милър — мъж с бебешко лице, мобилизиран от Минесота. Отрядът му се състоеше от десет души, всичките филипинци, които добре познаваха района. Милър очакваше друг отряд, който трябвало да пристигне вчера. На позицията мъжете се бяха скупчили над карти и чакаха. В полунощ, когато базата утихна, Пийт, Дюбоуз и Милър се прокраднаха по-близо и цяла нощ обикаляха района. Върнаха се на зазоряване изтощени, но с готов план.
Доставката на бомбите „Луис“ не пристигна по график и партизаните два дни очакваха вести от Манила. Чакаха и другите партизани, обещани от Грейнджър, но и те не дойдоха. Пийт се разтревожи, че другарите им са заловени и че цялата мисия е компрометирана. На третия ден храната започна да намалява и хората станаха раздразнителни. Майор Банинг ги поскастри и възстанови дисциплината.
Бомбите „Луис“ най-сетне пристигнаха на гърба на три мулета, водени от три кльощави момчета, които не биха предизвикали подозрения. Пийт за пореден път се възхити на мрежата на Грейнджър.
Базата беше извън Анхелес, град със сто хиляди жители, много барове и бордеи, където да се забавляват японските офицери. Нападението започна в един сутринта с кражбата на кола, когато двама пияни капитани се изнизаха с клатушкане от нощен клуб и се запътиха към автомобила си, за да се върнат във Форт Стотсънбърг. Трима филипински партизани, преоблечени като селяни, им прерязаха гърлата в една пресечка, свалиха униформите им и ги облякоха. Стреляха три пъти, за да дадат сигнал, и десет минути по-късно минаха с колата покрай постовите на входа на базата. Щом проникнаха вътре, паркираха колата пред жилището на командира и потънаха в мрака. Три бомби „Луис“ бяха поставени на шасито на колата и експлозията раздра спокойната нощ. Партизаните, които се криеха зад гимнастическия салон, започнаха да стрелят, и постовите изпаднаха в паника.
Нощем постовите наблюдаваха зорко самолетите. Щом чуха взрива и неистовата стрелба, те хукнаха към мястото на безредието. Майор Банинг нападна от север. Дюбоуз — от изток, а Милър — от запад. Разстреляха всеки постови, който се изпречи пред погледа им, после бързо започнаха да залагат бомби под осемдесет от омразните им изтребители. В тъмното безценните малки бомби бяха незабележими.
Докато се оттегляха, Дон Баумор, скандалджия от Фили, получи куршум в главата. Беше близо до Пийт, който светкавично повали постовия и сграбчи другаря си. Камачо му помогна да извлекат Баумор на сигурно място на стотина метра по-нататък, но той бе издъхнал. Когато стана ясно, че е мъртъв, Пийт реши да го остави там. Кодексът на джунглата не допускаше изнасяне на загиналите. Партизаните разчитаха много на бързината. Пийт взе пушката на Баумор и я подаде на Камачо. Измъкна от кобура му револвер „Колт“ четиридесет и пети калибър, който щеше да използва до края на войната и да отнесе със себе си в Мисисипи.
След броени минути партизаните се оттеглиха в мрака, докато се включваха прожектори и сирени и стотици уплашени японски войници се защураха като обезумели. Повечето се събраха край горящата кола в очакване на заповеди. Зашеметените офицери издаваха противоречиви заповеди и сочеха насам-натам. Постовите най-сетне успяха да убедят офицерите, че на прицел са самолетите. Организираха патрули да ги претърсят, но фойерверките започнаха.
Пет минути след като заложиха бомбите „Луис“, Пийт нареди на хората си да спрат. Обърнаха се да наблюдават. Експлозиите не бяха шумни, но бяха много колоритни и удивително ефикасни. Самолетите започнаха да се взривяват бързо един след друг, когато малките бомби избухваха и възпламеняваха резервоарите им. Всеки самолет се превръщаше в огнено кълбо и изгаряше на мястото си в стройната редица. Във великолепното зарево на експлозиите се виждаше как войниците отстъпват изумени.
Пийт се полюбува съвсем кратко на стореното и нареди на хората си да се оттеглят бързо. Японците щяха незабавно да изпратят отряди да ги издирват, затова не можеха да губят време да зяпат. В гората щяха да са в безопасност.
Пострадалите бяха учудващо малко, но много важни. Трима партизани бяха леко ранени, но това нямаше да попречи на придвижването им. Освен Баумор имаше убит филипинец, а двама бяха простреляни — не бяха успели да избягат и бяха заловени. Бързо ги спипаха и отведоха в ареста, където изтезанията вече бяха започнали.