— Лейтенант Пийт Банинг от Двайсет и шести кавалерийски полк на американската армия. Випуск двайсет и пета на „Уест Пойнт“.
Полковникът го измери с поглед. Огледа и размъкнатия отряд край него. Небръснати, изгладнели, някои също ранени, въоръжени с всякакви оръжия, повечето японски.
Полковникът не отдаде чест. Просто пристъпи напред и притисна Пийт в мечешка прегръдка.
* * *
Оцелелите от отряда на Пийт бяха отведени на пристанището в Дасол, където все още дебаркираше Шеста армия. Десетки десантни кораби изсипваха войници на брега, а наоколо плаваха канонерски лодки. Пристанището гъмжеше от хиляди военни. Цареше хаос, но прекрасен хаос.
Бързо отведоха партизаните в палатка за първа помощ, където ги нахраниха, предоставиха им горещи душове, сапун и бръсначи. Прегледаха ги лекари, свикнали да лекуват бойните рани на здрави и млади мъже, а не омаломощени от болести партизани от горите. Установиха, че Пийт страда от малария, амебна дизентерия и недохранване. Тежеше шейсет и два килограма, макар че колкото и да беше кльощав, всъщност беше наддал през последните две години и половина.
Допускаше, че е бил с десетина килограма по-слаб, когато напусна лагера „О’Донъл“. Скоро той и още трима ранени бяха прегледани от лекари в болница наблизо. Бързо установиха, че Пийт се нуждае от операция за изваждане на шрапнела от крака, и той получи приоритет. Болницата бързо се пълнеше с ранени на фронта.
Клей и останалите бяха издокарани с нови военни униформи. Заведоха ги в палатка с нарове, поръчаха им да почиват и им дадоха пропуски за столовата, където не спряха да се тъпчат.
На следващия ден Клей посети своя командир в болничното отделение и си отдъхна, когато научи, че операцията е минала успешно. Лекарите можеха да излекуват раните, но нямаше как да наместят счупените кости на Пийт. Това щеше да почака, докато не го върнат в САЩ. Пийт и Клей се тревожеха за другарите си в базата и се помолиха за Камачо, Реналдо, Дюбоуз и другите, които бяха изгубили. Мислеха и за онези, които продължават да страдат в „О’Донъл“ и по другите лагери, и се молеха скоро да бъдат освободени. Успяха дори да се посмеят на себе си и на бурните си приключения насред горите.
На следващия ден Клей донесе новината, че са му дали възможност да избира дали да се сражава с Шеста армия, или да бъде насочен към база в Съединените щати. Пийт настоя Клей да се прибере у дома, а и самият той клонеше натам. Бяха се навоювали.
Три дни по-късно Пийт се сбогува с хората си, повечето от които нямаше да види повече. Двамата с Клей се прегърнаха и си обещаха да поддържат връзка. Заедно с още десет тежкоранени мъже Пийт бе внимателно настанен върху понтон и превозен до голям медицински кораб. Изчакаха два дни той да се напълни, после потеглиха към дома. Красиви сестри го хранеха четири пъти дневно и се държаха с него като с герой. Като гледаше краката и хубавите им дупета и вдъхваше уханието на парфюмите им, Пийт закопня за прегръдката на Лайза.
Четири седмици по-късно корабът влезе в залива на Сан Франциско и Пийт си спомни кога за последен път е виждал моста „Голдън Гейт“. През ноември 1941 г., броени дни преди Пърл Харбър.
Транспортираха го във военната болница „Летерман“. Като всеки друг войник и Пийт искаше само да се добере до телефон.
35
Новината, че Пийт Банинг е жив, беше още по-шокираща от новината, че е мъртъв. Нинева я научи първа, защото беше в кухнята, когато телефонът звънна. Въпреки нежеланието си да го вдигне, защото го смяташе за играчка на белите, накрая тя се обади.
— Домът на Банинг.
И отсреща й заговори призрак, призракът на господин Банинг. Когато Нинева отказа да повярва, че е Пийт, той повиши глас с една-две октави и й нареди бързо да отиде да намери жена му.
Лайза беше пред обора и държеше поводите на коня си, докато Еймъс поправяше едно стреме. И двамата се стъписаха от писъка откъм задната веранда и хукнаха да видят какво става с Нинева. Тя не беше на себе си и само подскачаше и врещеше:
— Господин Пийт е! Господин Пийт! Жив е! Жив е!
Лайза беше сигурна, че Нинева се е побъркала, но въпреки това се спусна към телефона. Когато чу гласа му, едва не припадна, но все пак успя да улучи кухненски стол. Пийт я увери, че наистина е жив и е удобно настанен в болница в Сан Франциско. Имал няколко рани, но всичките му крайници били непокътнати и щял да се възстанови. Настоя тя да се качи на влака възможно най-скоро. Отначало Лайза почти не бе в състояние да продума и само гледаше да не избухне в сълзи. Когато се съвзе, си спомни, че най-вероятно подслушат разговора им. При общите линии винаги някой надаваше ухо. Уговориха се тя да вземе Флори, двете да отидат в града и да се обадят на Пийт от самостоятелен телефон. Лайза изпрати Еймъс да доведе Флори, докато тя се преоблече.