Флори познаваше Джон Уилбанкс още от гимназията, макар да беше с няколко години по-голяма от него. Кантората му открай време обслужваше правните дела на семейство Банинг, които до този момент не бяха никак сложни. Възникнал беше неприятният проблем с изпращането на Лайза в лудница, но Джон дискретно задейства подходящите връзки и тя замина. Отдавнашният развод на Флори също беше заметен под килима от Джон и брат му и в архивите на окръга не остана почти никаква следа от него.
Той я посрещна със съчувствена прегръдка, после тя го последва до просторния му кабинет на горния етаж, най-хубавия в града, с тераса към площада пред съда. По стените висяха мрачни портрети на мъртвите му предци. Смъртта беше навсякъде. Джон я покани с жест да седне на великолепното кожено канапе и тя се подчини.
— Срещнах се с него — започна той, драсна клечка кибрит и запали пурата си. — Не каза много. Всъщност отказва да говори.
— Джон, какво става, за бога? — попита Флори и очите й се насълзиха.
— Проклет да съм, ако знам. Ти нищо ли не подозираше?
— Не, разбира се. Знаеш какъв е Пийт. Не е словоохотлив, особено по лични въпроси. Казва по нещо за децата, като всички фермери дрънка за времето, за цената на семената, такива неща. Но нищо лично. А за такава ужасия не би обелил и дума.
Джон засмука пурата си и изпрати облак синкав дим към тавана.
— Значи нямаш представа какво се крие зад това?
Тя попи сълзите си с носна кърпичка и отговори:
— Толкова съм шокирана, че нищо не проумявам, Джон. В момента ми е трудно дори да дишам, камо ли да разсъждавам ясно. Може би утре, може би вдругиден, но не сега. Всичко ми е като в мъгла.
— А Джоуел и Стела?
— Говорих и с двамата. Горките деца, заминаха да учат, наслаждават се на колежанския живот, нямат никакви грижи и изведнъж научават, че баща им е убил собствения им свещеник — човек, на когото се възхищават. И дори не могат да се приберат у дома, защото Пийт издаде изрично нареждане, при това писмено, да не си идват, докато той не им каже. — Флори хлипа около минута, после стисна зъби, отново избърса сълзите си и каза: — Извинявай.
— О, не, наплачи се, Флори. Ще ми се и аз да можех. Изкарай всичко навън, напълно естествено е. Сега не е моментът да проявяваш храброст. Емоциите са добре дошли. Този трагичен ден ще ни преследва години наред.
— Какво предстои, Джон?
— Нищо хубаво, уверявам те. Говорих със съдия Озуълт днес следобед. И дума не можело да става за освобождаване под гаранция и аз напълно го разбирам. В крайна сметка говорим за убийство. Днес следобед се видях с Пийт, но той не желае да ми съдейства. От една страна, не иска да пледира „виновен“, а от друга, не съдейства на защитата си. Разбира се, това може да се промени, но ти и аз го познаваме и сме наясно, че науми ли си нещо, Пийт не отстъпва.
— Каква ще е защитата му?
— Възможностите ни са ограничени. Самозащита, състояние на афект, алиби може би. Но нищо няма да проработи, Флори. — Той отново дръпна от пурата и издиша поредния облак. — Има и още. Днес следобед ми подсказаха нещо, заради което отидох в регистъра на поземлените имоти. Преди три седмици Пийт е прехвърлил собствеността върху земята на Джоуел и Стела. Нямал е основателна причина за това и със сигурност не е искал аз да разбера. Използвал е адвокат от Тюпълоу, който няма почти никакви делови връзки с Клантън.
— И каква е целта? Извинявай, Джон, помогни ми да се ориентирам.
— Работата е там, че Пийт е планирал убийството от известно време и за да предпази земята си от евентуални претенции от страна на близките на Декстър Бел, я е прехвърлил на децата си и е махнал своето име от нотариалния акт.
— Ще свърши ли работа?
— Съмнявам се, но ще решаваме този въпрос друг път. Твоята земя си е на твое име и случващото се няма да я засегне.
— Благодаря, Джон, но дори не съм се замисляла за нея.
— Ако той отиде на съд, а не виждам как бихме избегнали това, прехвърлянето на земята ще бъде изтъкнато като доказателство за умисъл. Всичко е било старателно планирано, Флори. Пийт го е обмислял от доста време.
Флори вдигна носната кърпичка към устата си и се вторачи в пода, докато минутите се нижеха. В кантората цареше пълна тишина, всички шумове откъм улицата бяха заглъхнали. Джон се изправи и угаси пурата си в тежък кристален пепелник, после се приближи до бюрото и запали нова. Застана пред френския прозорец и погледна към съда отсреща. Здрачаваше се и върху площада падаха сенки.