37
Ерол Маклийш нямаше разрешително да практикува в Мисисипи и трябваше да се свърже с местен адвокат, за да осъществи старателно начертаните си планове. И през ум не му мина да наеме човек от Клантън. Всички добри юристи там бяха роднини на Уилбанкс. Маклийш търсеше някой агресивен адвокат, известен в Северен Мисисипи, но без тесни връзки в окръг Форд. Не бързаше, направи проучванията си, поразпита и накрая се спря на един адвокат от Тюпълоу, Бърч Дънлап. Двамата се срещнаха месец преди екзекуцията на Пийт и се заеха да подготвят почвата. Дънлап хареса делото поради вероятността да бъде отразено от пресата и защото, поне по негово мнение, щяха лесно да го спечелят.
На 12 август Дънлап заведе от името на клиентката си Джаки Бел дело за обезщетение за причинена смърт чрез наследството на Пийт Банинг. Излагаше фактите такива, каквито всички ги знаеха, и искаше обезщетение в размер на половин милион долара. По силата на неочакван обрат делото беше заведено във федералния съд в Оксфорд, не в щатския съд в Клантън. Джаки Бел твърдеше, че вече живее в Джорджия и затова има право да подаде иска във федерален съд, където ще бъдат призовани съдебни заседатели от трийсет окръга и ще бъде трудно да се разчита на симпатия към един осъден убиец.
Тъй като Флори беше изпълнителка на завещанието, трябваше документите да бъдат връчени на нея. Тя беше в задния двор и четеше на птиците си, когато най-неочаквано се появи Рой Лестър с разтревожено изражение.
— Лоши новини, Флори — каза той и повдигна шапката си за поздрав. Подаде й дебел плик и обясни: — Май се задават още съдебни проблеми.
— Какво е това? — попита тя, защото прекрасно знаеше, че той, Никс и всички в шерифската служба са прочели съдържанието на плика.
— Дело, което Джаки Бел завежда във федерален съд.
— Много благодаря.
— Би ли подписала ето тук? — подаде й той лист и писалка.
— Защо?
— За да е ясно, че документите по делото са ти връчени и вече са при теб.
Тя подписа, благодари му и внесе плика вътре. Час по-късно влетя в кантората на Джон Уилбанкс и се втурна нагоре по стълбите. Връчи му документите и разплакана се строполи на канапето. Джон запали пура и спокойно прочете трите страници на писменото изложение.
— Не е изненада — каза той и седна на стол срещу канапето. — Струва ми се, че обсъдихме тази възможност.
— Половин милион долара?
— Надута сума, но така се прави. Адвокатите обикновено искат много повече, отколкото очакват да получат.
— Но ти ще се оправиш с това, нали, Джон? Нали не трябва да се тревожа?
— О, ще се оправя, тоест ще поема защитата по делото, но има много причини за тревога, Флори. Първо, фактите, а те са добре установени. Второ, Бърч Дънлап е опитен адвокат и си разбира от работата. Подаването на иска във федерален съд е блестящ ход и, честно казано, не го очаквах.
— Значи си предвиждал, че може да се случи?
— Флори, обсъдихме го още преди месеци. Съпругът на Джаки Бел беше убит, а убиецът е състоятелен човек — нещо нечувано.
— Е, честно казано, не помня да сме го обсъждали, Джон. През последната година нервите ми се обтегнаха до скъсване и бедният ми мозък не може да поема повече. Какво ще правим сега?
— Ти нищо. Аз ще поема защитата. И ще чакаме следващите ходове.
— Още ли?
— Няма да се изненадам.
Чакането продължи два дни. Бърч Дънлап заведе второто си дело в канцлерския съд на окръг Форд срещу Джоуел и Стела Банинг. Ерол Маклийш допускаше, че двамата скоро ще заминат да продължат образованието си, и реши да им връчи призовките, преди да напуснат Клантън. Рой Лестър отиде във фермата и връчи документите на Джоуел, Стела и Флори.
Достатъчно притеснително бе да те съди способен адвокат, но две предстоящи дела, по които нямаш почти никаква защита, бяха ужасяваща новина. Тримата ответници се срещнаха с Джон и Ръсел Уилбанкс и макар присъствието на верни приятели и добри адвокати да им донесе известна утеха, усещането за несигурност беше много осезаемо.
Възможно ли беше наистина да изгубят земята си? Нищо не застрашаваше Флори, разбира се, но собствеността върху дела на Джоуел и Стела беше оспорена от адвокат, който явно си разбираше от работата. Ясно беше, че Пийт е планирал убийството и като част от тази подготовка беше прехвърлил най-ценното си притежание на своите деца, за да избегне исковете на засегнатата страна.