След произнасянето на присъдата Джоуел се поколеба дали да не се обади на Стела, но защо трябваше да й разваля настроението? Искаше му се да звънне на Флори, ала телефонът й можеше да се подслушва от други абонати. Имаше нужда да поговори с някого, но през първите седмици от следването си почти не се срещаше с други студенти. Беше сдържан, резервиран, почти груб понякога и винаги отбранителен, защото очакваше всеки момент някой бъбривец да го попита за баща му. Сякаш чуваше как шушукат зад гърба му.
Три месеца по-късно раната, която му беше нанесла екзекуцията, все още беше отворена и болезнена. Джоуел беше сигурен, че е единственият студент в историята на университета, чието семейство е преживявало срама на подобно публично унижение.
На 9 октомври той пропусна часовете си и отиде с колата на брега на едно езеро, седна под някакво дърво и започна да отпива бърбън от плоското си шише. На тази дата преди една година баща му беше убил Декстър Бел.
Джоуел се учеше усърдно, но занятията го отегчаваха. В съботните дни, когато всички говореха само за футбол, той отиваше в „Уитфийлд“ да поседи при майка си или се връщаше вкъщи да нагледа Флори и реколтата. Домът му се беше превърнал в ужасно и празно място, където можеше да си говори само с Нинева. Но тя също беше потисната и се суетеше из кухнята без почти никаква работа. По дяволите, като че ли всички бяха в депресия. Често в петък следобед отиваше в кантората на Джон Уилбанкс, за да обсъдят семейните правни проблеми или да му покаже кратко изложение или договор, които беше съставил в университета. Уилбанкс беше впечатлен от младия Джоуел и спомена неведнъж, че след няколко години кантората би имала полза от млад талант. Джоуел отговаряше вежливо, че все още не знае къде иска да живее и да практикува право.
Мислеше си, че Клантън е последното място, което би избрал.
С наближаването на празниците Флори започна да намеква за още едно пътуване до Ню Орлиънс. Плановете й обаче се осуетиха почти незабавно. Джоуел и Стела подозираха, че причината са парите. С оглед на несигурното бъдеще на семейните финанси бяха забелязали някои икономии. През 1947 г. памуковата реколта беше хубава, но не страхотна, а в отсъствие на Пийт брането не беше толкова ефикасно.
Стела се прибра на 21 декември и вечерта украси елхата в розовата къща под съпровода на коледни песни на грамофона. Пийнаха си повече от обикновено: Джоуел и Стела бърбън, Флори — джин. Мариета не пи, скри се в сутерена, напълно убедена, че всичко се разпада и отива по дяволите.
Колкото и мрачни да бяха изгледите, тримата се постараха да се настроят празнично с дребни подаръци, обилна храна и много музика. Не обсъждаха двете предстоящи дела, които застрашаваха бъдещето им.
На Коледа се качиха в линкълна на Флори и отидоха до „Уитфийлд“. Година по-рано бяха предприели същото пътуване, но им бяха отказали достъп до Лайза. С това вече бе свършено, защото Пийт го нямаше и Джоуел беше законният настойник на майка си. Седнаха с нея в единия ъгъл на просторната дневна и й дадоха подаръците и бонбоните, изпратени от Нинева и Мариета. Лайза се усмихваше често, говореше повече и сякаш се радваше на оказаното й внимание.
Във всеки ъгъл имаше по едно кротко семейство, което обгрижваше пациент с бледа кожа и хлътнали бузи. Някои от болните бяха стари и изглеждаха полумъртви. Други, като Лайза, бяха много по-млади, но и техните изгледи не бяха добри. Наистина ли я очакваше такова бъдеще? Щеше ли някога да се оправи достатъчно, за да се прибере у дома? Нима бяха обречени десетилетия наред да правят тези потискащи посещения?
Д-р Хилсабек твърдеше, че е доволен от нейния напредък, но през последните четири месеца близките на Лайза не бяха забелязали съществено подобрение. Не беше напълняла изобщо, а сестрите я държаха на инвалидна количка, за да не изгаря калории. Освен това често не обелваше нито дума много дълго време. Понякога в очите й проблясваше искра, но за съвсем кратко.
На връщане тримата обсъдиха дали изобщо има смисъл да предприемат тези пътувания до „Уитфийлд“.
След Коледа музиката секна и заваляха студени дъждове. Веселото настроение не им се удаваше и дори розовата къща потъна в униние въпреки цялата си ексцентричност. Неочаквано се наложи Стела да се върне в „Холинс“ да довърши някакви неясни проекти. Флори прекарваше повече време в стаята си, където четеше и слушаше опери.
За да избяга от мрачната атмосфера, Джоуел си тръгна един ден по-рано. Когато Юридическият факултет отвори врати, той нетърпеливо провери резултатите си и остана доволен от представянето си на тестовете през първия семестър.