След дългия първи ден от процеса беше установено недвусмислено, че Пийт Банинг е убил Декстър Бел, за което е заплатил със собствения си живот. Най-сетне, помисли си Джоуел. За него това не беше новина, но фактите приковаха вниманието на съдебните заседатели.
След установяването на причинно-следствената връзка процесът премина на въпроса за вредите. В девет часа в четвъртък сутринта Джаки Бел отново зае свидетелското място и предостави данъчните декларации на семейството си за периода между 1940 и 1945 г. Непосредствено преди смъртта си Декстър Бел бе получавал заплата от 2400 долара годишно от методистката църква в Клантън, останала без увеличение след 1942 г. Той нямаше други доходи, тя също. Семейството бе живяло в свещеническия дом, предоставен безплатно от църквата, която бе плащала и режийните разходи. Ясно бе, че семейството е живяло пестеливо, но само беше избрало този начин на живот и беше доволно от него.
Освободиха я и Дънлап призова вещо лице — преподавател по икономика в Университета на Мисисипи, някой си д-р Потър. Той имаше няколко научни степени, беше автор на книги и веднага стана ясно, че разбира от пари и финанси повече от всеки друг в съдебната зала. Джон Уилбанкс зададе няколко въпроса относно професионалната му компетентност, но внимаваше да не прекали и да изпадне в неловко положение.
По време на разпита на Дънлап д-р Потър описа колко е печелел Декстър Бел като свещеник, сравни неговата финансова история с тази на други свещеници със сходна кариера — и всичко това в цифри. Отчитайки служебните придобивки, беше изчислил, че непосредствено преди смъртта си на трийсет и девет години пасторът е получавал общо възнаграждение в размер на 3300 долара годишно. При консервативно допускане на 2 процента годишна инфлация и ако се приемело, че Декстър е щял да работи, докато навърши седемдесет, каквато била практиката за свещениците през 1948 г., се очаквало през живота си той да спечели 106 000 долара.
Дънлап представи големи цветни схеми и диаграми, докато задаваше на д-р Потър въпроси за цифрите, и успя да внуши на съдебните заседатели, че става дума за действителни пари, за реални суми, отнети от семейство Бел поради преждевременната смърт на Декстър.
По време на кръстосания разпит Джон Уилбанкс атакува някои от допусканията на д-р Потър. Основателно ли беше да се допуска, че Декстър е щял да работи до седемдесетгодишна възраст? Основателно ли беше да се допуска, че постоянно е щял да има работа? Основателно ли беше да се допуска неизменен процент на инфлацията? И постоянни увеличения на заплатата? Основателно ли беше да се допуска, че съпругата му няма да сключи втори брак с мъж, който печели значително повече?
Уилбанкс пося известно съмнение и спечели точки, но поне според Джоуел той атакуваше поначало скромни суми. Свещениците печелеха малко. Имаше ли смисъл и бездруго оскъдните им заплати да бъдат допълнително омаловажавани?
Следващият свидетел беше оценител на недвижими имоти от Тюпълоу. След като представи квалификацията му, Дънлап го попита дали е изготвил оценка на имота на Банинг. Човекът потвърди и му подаде някаква папка. Джон Уилбанкс буквално избухна и възрази срещу това разпитът на свидетеля да продължи. Схватката беше очаквана, не бяха успели да разрешат спора преди процеса.
Уилбанкс твърдеше разпалено, че земята не принадлежи на Пийт Банинг и не е включена в завещанието му. Пийт я беше отстъпил на децата си, както неговите родители и предци я бяха предавали в рода. Извади заверени копия от нотариалните актове на Джоуел и Стела.
Дънлап бурно възрази, че прехвърлянето на собствеността от страна на Пийт е измама, което ядоса съдия Стратън. Той скастри Дънлап, задето използва вредни квалификации като „измама“, при положение че още нищо не е доказано. Уилбанкс напомни, че в канцлерския съд на окръг Форд предстои да се гледа друго дело във връзка с прехвърлянето на собствеността на земята. Съдия Стратън се съгласи и нареди на Дънлап да не се опитва да докаже, че Пийт Банинг е притежавал земята при смъртта си, защото този въпрос не е решен.
Това беше важна победа за защитата, а Дънлап явно не беше преценил нещата правилно. Въпреки това той беше опитен актьор на съдебната сцена и бързо се опомни. След като оценителят си тръгна, Дънлап призова Флори като свидетел на насрещната страна. Уилбанкс очакваше този ход и се беше постарал да я подготви за изпитанието. Увери я, че няма да остане дълго там, но тя беше силно притеснена.
След няколко предварителни въпроса Дънлап я попита дали е изпълнителка на завещанието на брат си. Да. А кога е била определена за такава? Пренебрегвайки втренчените погледи на съдебните заседатели, Флори съсредоточи вниманието си върху дружелюбното лице на племенника си и обясни, че брат й Пийт е изготвил ново завещание, след като е бил осъден на смърт. Дънлап представи заверено копие от завещанието, помоли я да потвърди, че това е документът, и тя го направи.