Д-р Сатърфийлд обясни, че този метод се прилага от много съдилища в цялата страна в подобни случаи. Намекна, че може би Мисисипи малко изостава, което не се понрави на заседателите. Изводът му беше, че когато се приложи „по-вероятен процент инфлация“, се получава цифрата от 41 000 долара неполучени очаквани приходи за семейството на преподобния Бел.
Джон Уилбанкс смяташе, че ще се справят при присъда под 50 000 долара. Можеха да ипотекират земята. Повечето фермери и бездруго бяха обременени с дългове, а с усърдна работа, хубаво време и изгодни цени семейство Банинг щяха да успеят да изплатят ипотеката. Уилбанкс разчиташе и на традиционния консерватизъм на съдебните заседатели от провинцията. Хора, които нямат почти никакви излишни средства, трудно присъждат големи суми на други хора.
По време на кръстосания разпит Бърч Дънлап поде спор с д-р Сатърфийлд за неговите изчисления и след минути настана всеобщо объркване относно настоящата стойност, дисконтираната стойност, темповете на инфлацията и структурираните плащания. Най-объркани бяха съдебните заседатели и докато ги наблюдаваше, Джоуел си даде сметка, че точно това цели Дънлап — да размъти водата.
Късно следобед, след като показанията приключиха и адвокатите сложиха край на исканията и юридическите маневри, Бърч Дънлап стана, за да се обърне към съдебните заседатели. Без бележки и уж без предварително обмисляне той говори колко сериозно престъпление е да причиниш смърт умишлено, не по непредпазливост. На всекиго се случва да прояви непредпазливост, затова е разбираемо защо се случват нещастни случаи. Всички сме хора. Само че това не е нещастен случай. Това е старателно планирано, предумишлено и хладнокръвно убийство. Смъртоносно нападение над невъоръжен човек от войник, който умее да убива.
Джоуел не откъсваше очи от съдебните заседатели, които бяха като хипнотизирани от Дънлап.
Какво би могло да е обезщетението за такова чудовищно деяние? Нека да забравим за кратко двамата мъртви — преподобния Бел и Пийт Банинг — и да поговорим за семейство Банинг. Двете му деца получават прекрасно образование. Сестра му притежава свой дял от земята, свободен от тежести, без никакви претенции към него. Водят привилегирован живот. А Джаки Бел и трите й деца?
Тук Дънлап направи отклонение, което беше направо блестящо. Почти просълзен, разказа на съдебните заседатели за смъртта на собствения си баща, когато самият той бил едва шестгодишен, и за съкрушителните последици от тази смърт за майка му и братята му. Продължи разказа си и когато започна да описва погребението и как е гледал спускането на ковчега в гроба, Джон Уилбанкс най-сетне се изправи и каза:
— Господин съдия, това няма нищо общо с делото.
Съдия Стратън сви рамене и отговори:
— Това е заключителна пледоария, господин Уилбанкс. Ще го допусна.
Дънлап благодари на съдията, после внезапно стана зъл и осмя „богаташите Банинг“, които се опитват да се изкарат без пукната пара. Изтъкна, че те притежават „стотици акри плодородна селскостопанска земя“, а неговите клиенти, семейство Бел, нямат нищо. Призова заседателите да не допускат да бъдат заблудени от ответниците и техните адвокати.
Осмя и професор Сатърфийлд от Станфорд и попита съдебните заседатели кой по-добре познава живота в селските райони на Мисисипи — „някакъв либерален умник, професор с папийонка от Калифорния, или д-р Потър от добрия стар Университет на Мисисипи“?
Дънлап се представи превъзходно и когато седна, на Джоуел му прилоша.
Джон Уилбанкс не отрече съдебната отговорност, а предпочете да оспори цифрите. Отчаяно се опита да омаловажи всичко, но съдебните заседатели останаха видимо равнодушни.
Бърч Дънлап на свой ред се развихри и настоя за наказателно обезщетение, каквото се налагаше само в най-тежките случаи. Обезщетение, каквото в случая било напълно уместно заради бездушното презрение на Пийт Банинг към човешкия живот и пълната липса на отговорност, която беше проявил.
Съдия Стратън беше водил много съдебни процеси и имаше предчувствието, че съдебните заседатели няма да се бавят много. Изпрати ги да обсъждат присъдата в шест следобед и разпусна съда. Час по-късно те бяха готови.
Единодушната им присъда обявяваше Пийт Банинг и наследниците му за задължени да изплатят обезщетение за смъртта на Декстър Бел в размер на 50 000 долара действителни вреди и 50 000 долара морални вреди. За втори път в рамките на по-малко от година Бърч Дънлап поставяше рекорд за най-голяма присъда в северната съдебна област на Мисисипи.