— И кога ще приключи всичко?
— Трудно е да се каже. Няма да е тази година, вероятно следващата. Но до две години всички съдебни дела и обжалвания би трябвало да са минали.
Хилсабек чукна лулата си в ръба на една пейка и изстърга изгорелия тютюн. Сръчно напълни чашката от една торбичка, драсна клечка кибрит, запали тютюна и дръпна продължително. Накрая каза:
— Това ще е катастрофа за нея. Тя мечтае да си бъде у дома с теб и Стела. Говори как ще работи в градината с Еймъс, как ще язди конете си, ще носи цветя на гроба на баща ти, ще готви и ще прави консерви с Нинева. — Последва още едно продължително всмукване. — Къде ще отиде?
— Нямам представа, докторе. Още не сме го обсъждали. Не гледам толкова напред. Имаме добри адвокати, но същото важи за семейството на Декстър Бел. А освен добри адвокати на тяхна страна са фактите и законът.
— Ще бъде пагубно, просто пагубно. Не мога да си представя как ще лекувам Лайза, ако тя знае, че дома й вече го няма.
— Е, засега просто задръжте информацията за себе си. А междувременно ние ще се борим в съда.
В петък сутринта, когато трябваше да бъде в Оксфорд, Джоуел се събуди рано в собственото си легло, бързо отиде в кухнята, сложи кафето, изкъпа се, облече се и вече седеше на масата с чашата си, когато Нинева пристигна точно в седем.
Поздравиха се и Джоуел каза:
— Седни да пием кафе, Нинева. Трябва да поговорим.
— Не искаш ли закуска? — попита тя и взе една престилка.
— Не, ще ям по-късно в Оксфорд. Не обичам да закусвам.
— И като малък беше такъв. Боднеш от яйцето и изчезваш. Какво си намислил?
— Сипи си кафе.
Без да бърза, тя си сложи доста сметана и още повече захар. Най-накрая седна срещу него с тревожен поглед.
— Трябва да поговорим за мама — каза той. — Лекарят не е доволен от напредъка й. В нейния свят се спотайват много тайни, Нинева, загадки, които просто нямат логично обяснение. А ако не разберем какво й се е случило, е много възможно тя никога да не се върне тук.
Нинева вече клатеше глава, сякаш да покаже, че не знае нищо.
— Баща ми го няма, Нинева. Може и майка ми да си отиде завинаги. Има вероятност лекарят да успее да й помогне, но само ако истината излезе наяве. Колко време прекарваше тя с Декстър Бел, когато мислехме, че татко е мъртъв?
Нинева вдигна чашата с пръстите на двете си ръце и отпи малка глътка. Върна я върху линийката, замисли се за секунда и каза:
— Пасторът много често идваше тук, това не е тайна. Но аз винаги бях наблизо, Еймъс и Джуп също. Понякога дори госпожа Бел го придружаваше. Сядаха в кабинета на господин Банинг и четяха Библията или се молеха. Но той никога не се заседаваше.
— Оставаха ли насаме?
— Понякога да, струва ми се, но както ти казах, аз бях наблизо. Нищо не се е случило между тях, не и в тази къща.
— Сигурна ли си, Нинева?
— Виж, Джоуел, не знам всичко, не съм била в кабинета при тях. Да не подозираш, че е имала нещо със свещеника?
— Е, той е мъртъв, нали? Посочи ми друга основателна причина баща ми да го убие. Дали са се срещали в твое отсъствие?
— Ако не съм била тук, откъде да знам?
Както винаги, логиката й беше безпогрешна.
— Значи никога нищо подозрително? Нищо?
Нинева се смръщи и разтри слепоочията си, сякаш се опитваше да измъкне мъчителен спомен от паметта си. После тихо каза:
— Само един път.
— Говори, Нинева — подкани я Джоуел, който беше на прага да постигне пробив.
— Тя каза, че трябва да отиде до Мемфис, защото майка й е в болница там и е много зле. Имала рак. Искаше и свещеникът да посети майка й в последните дни от живота й. Била се отчуждила от църквата и сега, когато краят й наближавал, помолила да поговори със свещеник, за да се оправи с Бог, нали разбираш? И тъй като Лайза много уважаваше пастор Бел, държеше той да отиде при нея в Мемфис. Майка ти мразеше да шофира, както ти е известно, затова ми съобщи, че двамата с пастора ще тръгнат рано на следващия ден, след като ти и Стела отидете на училище. Само двамата. Но това не ми направи впечатление. Преподобният Бел пристигна във въпросната сутрин сам, аз му поднесох чаша кафе, тримата седнахме ей тук и той дори се помоли на Бог да им осигури безопасно пътуване и да докосне с целебната си длан майката на Лайза. Доколкото си спомням, беше истински вълнуващо. Лайза ми поръча да не казвам на теб и сестра ти, защото не искаше да се тревожите за баба си, и аз нищо не ви казах. Потеглиха, нямаше ги цял ден и се върнаха по тъмно. Лайза обясни, че й е прилошало от пътуването, че коремът й се е разстроил и иска да си легне. Няколко дни след това не се чувстваше добре и твърдеше, че май е пипнала нещо в болницата в Мемфис.