Новината, че три месеца по-рано федералният съд е определил обезщетение в размер на 100 000 долара, не се посрещна добре в града и хората бяха любопитни. Легендата за Пийт Банинг продължаваше да расте из окръг Форд и повечето хора не гледаха с добро око на факта, че Джаки Бел се опитва да открадне земя, принадлежала на семейството му повече от век.
Тъй като бяха ответници по делото, Джоуел и Стела трябваше да присъстват. Те седяха на масата на защитата с по един Уилбанкс отстрани и се стараеха да не обръщат внимание на Джаки Бел на другата маса. Всъщност се опитваха да не обръщат внимание на много неща — на зрителите, на погледите на чиновниците и адвокатите, на страха от присъдата, — но в момента най-големият им ужас беше, че масата, на която седят, е на шест метра от мястото, където единайсет месеца преди това баща им беше екзекутиран на електрическия стол. Цялата зала, всъщност целият съд беше мрачно и противно място, което им се искаше никога повече да не виждат.
Ръмболд погледна навъсено към Бърч Дънлап и каза:
— Ще позволя кратки встъпителни думи. Адвокатът на ищцата, моля.
Бърч се изправи с бележник в ръка.
— Благодаря, господин съдия. И така, повечето факти са установени и нямам много свидетели. На шести септември четиридесет и шеста година, три седмици преди злощастната смърт на преподобния Декстър Бел, покойния съпруг на моята клиентка, господин Пийт Банинг е прехвърлил правото на собственост върху своя дял от земята, всичките шестстотин и четиридесет акра, поравно на ответниците Джоуел и Стела Банинг. Като доказателство е представено копие от нотариалния акт.
— Прочетох го — изръмжа Ръмболд.
— Да, господин съдия. Ще докажем, че това прехвърляне е първото от хиляда осемстотин и осемнайсета година, с което семейство Банинг отстъпват земята си на следващото поколение. Тя винаги се е предавала чрез завещания и никога чрез договор за прехвърляне на собственост. Целта на Пийт Банинг явно е била да защити земята си, защото чисто и просто е възнамерявал да убие Декстър Бел.
Дънлап седна, а Джон Уилбанкс вече беше станал.
— Нека изтъкна пред многоуважаемия съд, че не съм сигурен дали господин Дънлап е достатъчно проницателен, за да знае какви са били намеренията на Пийт Банинг, когато е прехвърлил собствеността. Но той е прав, че тази земя принадлежи на семейството от хиляда осемстотин и осемнайсета година, когато прапрадядото на Пийт Банинг, Джонас Банинг е започнал да изгражда фермата си. Земята винаги е принадлежала на семейството, което я е разширявало при възможност. Честно казано, ужасяващо е, че човек, който не е жител на Мисисипи, всъщност който и да било човек, иска да отнеме тази земя от семейството. Благодаря ви.
— Призовете първия си свидетел — нареди Ръмболд на Дънлап.
— Призовавам почитаемия Клод Скинър, адвокат.
Скинър се изправи сред публиката, мина през преградата, закле се, че ще казва истината, и зае свидетелското място.
— Моля, кажете името и професията си.
— Клод Скинър, адвокат. Кантората ми е в Тюпълоу и се занимавам предимно с недвижимо имущество.
— Кога се запознахте с Пийт Банинг?
— Той дойде в кантората ми през септември четиридесет и шеста и ме помоли да му изготвя договор за прехвърляне на имот. Беше единствен собственик на голям поземлен имот тук, в окръг Форд, както и на къща в него, и искаше да ги прехвърлила двете си деца.
— Познавахте ли го преди това?
— Не, господин съдия, не го познавах. Носеше скица и пълно описание на имота и на къщата. Попитах го кой го обслужва правно в окръга. Отговори, че е кантората на Уилбанкс, но предпочитал в този случай да не ги използва.
— Каза ли ви по каква причина?
— Не ми каза и аз не го попитах. Установих, че господин Банинг е пестелив на думи.
— Вие изготвихте ли договора, който той искаше?
— Да. Господин Банинг се върна седмица по-късно и го подписа. Секретарката ми направи нотариална заверка и го изпрати заедно с нужната такса в деловодството малко по-надолу по коридора. Поисках петнайсет долара за работата си и той ми плати в брой.
— Попитахте ли го защо прехвърля собствеността на децата си?
— В известен смисъл. Когато проверих как се е предавало правото на собственост, установих, че семейството никога преди не я е прехвърляло с нотариален акт. Винаги чрез завещание. Отбелязах този факт, а господин Банинг отговори, цитирам точно: „Просто защитавам имуществото си“.