— Е, господин съдия, не би следвало да отнеме много време. Делото продължи по-малко от четири часа. Фактите и проблемите са ясни. Защо да има забавяне?
Страните на Ръмболд пламнаха и той посочи Дънлап с кривия си пръст.
— Аз се разпореждам тук, господин Дънлап, и не се нуждая от съвета ви как да си върша работата. Казахте предостатъчно.
Дънлап знаеше онова, което бе известно на всички местни адвокати. Ръмболд можеше да протака решението по дадено дело цяла вечност. Правилата не налагаха срокове и Върховният съд на щата, който винаги включваше в състава си няколко бивши канцлери, не му се месеше в работата.
— Край на заседанието — отсече Ръмболд, изгледа гневно Дънлап и удари с чукчето си.
Джаки Бел и Ерол Маклийш напуснаха съдебната зала, без да разменят нито дума с никого, и се запътиха право към колата. Отидоха в къща на няколко километра от града и обядваха с нейната най-близка приятелка от времето, когато бе живяла в Клантън. Майра беше източник на клюки и информация кой какво казал в църквата и в града и никак не харесваше новия свещеник, заместника на Декстър. Малцина в църквата го харесваха и тя разполагаше със списък от оплаквания. Истината беше, че Декстър липсваше на всички дори сега, почти две години след смъртта му.
Майра не харесваше и Ерол Маклийш. Очите му шареха, ръкостискането му беше меко и успяваше неусетно да манипулира Джаки. Макар да беше адвокат, да притежаваше имоти и да се перчеше, че има пари, Майра подозираше, че истинската му цел са приятелката й и онова, което тя ще успее да измъкне от семейство Банинг.
Той имаше прекалено силно влияние над Джаки, която според нея още не се беше съвзела напълно от трагедията. Майра сподели тревогата си с жените от църквата — поверително, разбира се. Вече се носеха слухове, че Джаки е хвърлила око на земята и къщата на Банинг и че всъщност Маклийш ще контролира нещата.
От източник в хотел „Бедфорд“ узнаха, че двамата са се настанили в една стая като господин и госпожа Маклийш, макар Джаки да уверяваше Майра, че не възнамерява да се омъжва.
Ерген и вдовица в хотелска стая в центъра на Клантън! И то вдовица на свещеник, на техния пастор.
42
Пътуването с влак от Мемфис до Канзас Сити отнемаше седем часа и половина, а спирките бяха толкова много, че нямаше как да се запомнят. Но какво от това! Беше лято. Нямаха занятия, бяха далече от фермата, пътуваха в първа класа, където им сервираха студено вино, стига да дадяха знак. Стела четеше сборник с разкази на Юдора Уелти, а Джоуел се бореше с „Авесаломе, Авесаломе!“. Беше виждал Фокнър два пъти в Оксфорд, където присъствието му оставаше почти незабелязано. Не беше тайна, че писателят обича да вечеря късно в ресторант „Замъка“, недалече от площада, и веднъж Джоуел седна близо до него, докато той се хранеше сам. Джоуел беше твърдо решен, докато следва в Оксфорд, да събере смелост и да му се представи. Мечтаеше да изпие чаша бърбън на верандата на този велик човек и да му разкаже трагичната история на баща си. Може би Фокнър вече я беше чувал. Може би щеше да я използва в свой роман.
От гарата в Канзас Сити взеха такси до скромна къща в центъра. Дядо и баба Суийни се бяха преместили тук от Мемфис след войната и Джоуел и Стела още не ги бяха посещавали. Рядко бяха виждали родителите на майка си, защото, както осъзнаха, когато пораснаха, баща им не обичаше семейство Суийни и чувстваха бяха взаимни.
Семейство Суийни нямаха пари, но винаги се стремяха да се докоснат до висшите класи. Това беше една от причините Лайза да прекарва толкова много време в хотел „Пийбоди“ като гимназистка — родителите й настояваха. Само че, вместо да си хване мемфиски богаташ за съпруг, тя беше забременяла от фермер, моля ви се. Фермер от Мисисипи!
Като всички от Мемфис семейство Суийни гледаха отвисоко на хората от Мисисипи. Държаха се любезно с Пийт, когато Лайза го доведе у дома, но тайно се надяваха да не им стане зет, въпреки че беше хубавец и беше завършил „Уест Пойнт“. Преди да успеят да възразят сериозно срещу избора на дъщеря си, той я отмъкна и я обвърза с брак, което ги травмира. Не бяха сигурни дали Лайза е била бременна, когато избяга с него, но малкият Джоуел се появи на бял свят скоро след това. Години наред родителите й бяха принудени да уверяват приятелите си, че внукът им се е родил цели девет месеца след „венчавката“.
В годините, когато всички смятаха Пийт за мъртъв, семейство Суийни не бяха голяма утеха за Лайза, поне според самата нея. Те рядко гостуваха във фермата, а когато се осмеляха да дойдат в „този пущинак“, винаги бързаха да си тръгнат. Тайно се срамуваха, че дъщеря им е избрала да живее в толкова изостанало място. Те бяха граждани и не ценяха земята, памука, добитъка, пресните яйца и зеленчуци. Бяха ужасени, че семейство Банинг използват „цветнокожи“ за къщната и за полската работа. А когато Пийт възкръсна от мъртвите, те не проявиха почти никакъв интерес и не го видяха с месеци след завръщането му.