След края на войната господин Суийни беше прехвърлен в Канзас Сити — събитие, което двамата с жена му описваха като голямо повишение, но в действителност беше отчаян опит от негова страна да спаси работата си. Новият им дом беше още по-тесен от предишния в Мемфис, но две от дъщерите им вече не живееха при тях, така че не им трябваше много място. А после Лайза получи нервен срив и беше изпратена в „Уитфийлд“. Семейство Суийни не казаха на никого, че дъщеря им е в психиатрична клиника във вътрешността на Мисисипи. Посетиха я веднъж и се ужасиха от нейното състояние и обстановката.
Когато Пийт беше арестуван, осъден и екзекутиран, семейство Суийни бяха признателни на съдбата, че са се преместили още по-далече от Клантън.
Поддържаха връзка само чрез някое писмо от Джоуел и Стела. Годините отлитаха и вече бе време да протегнат ръка и да поканят внуците си на гости. Посрещнаха ги в дома си и изглеждаха искрено развълнувани, че двамата са дошли чак до Канзас Сити. На вечерята — невероятно безвкусна, защото баба им беше скарана с готвенето — те разказаха за следването си и споделиха плановете си за бъдещето. Поговориха и за Лайза. Стела и Джоуел бяха прекарали два дни с нея и твърдяха, че са забелязали подобрение. Лекарите й бяха настроени оптимистично — новите лекарства имали ефект. Майка им беше наддала малко. Семейство Суийни твърдяха, че много им се иска да отидат да я видят, но работният график на дядо им бил направо непосилен.
Не се спомена нито дума за огромната камара правни проблеми пред семейство Банинг — не че баба им и дядо им даваха пет пари за това. Предпочитаха да говорят за себе си и за прекрасните богати приятели, които имат в Канзас Сити. Тук било значително по-добре, отколкото в Мемфис. Нали Джоуел и Стела не възнамерявали да се установят в Мисисипи?
Стела спа в стаята за гости, а Джоуел — на канапето в дневната. След тежка нощ той се събуди от тракане в кухнята и мирис на кафе. Дядо му седеше на масата, ядеше препечена филийка и набързо преглеждаше сутрешния вестник, а баба му бъркаше смес за палачинки. Побъбриха си няколко минути, после дядо му грабна куфарчето си и изхвърча за службата си, за да стигне навреме и да спаси поредната важна сделка.
— Той непрекъснато работи — отбеляза баба му. — Хайде да седнем да си поговорим.
Стела се присъедини към тях и тримата си направиха дълга закуска с палачинки и наденички. Някъде по средата Стела спомена за курсова работа, над която работи. От нея се искаше да събере възможно най-пълна информация за здравето и историята на заболяванията на най-близките си роднини. Профилите щяха да бъдат изследвани в час, за да се направят прогнози за дълголетието на всеки студент. От страната на Банинг изгледите бяха доста мрачни. Бащата на Пийт беше починал от инфаркт на четиридесет и девет години, а майка му — от пневмония на петдесет. Леля им Флори беше на петдесет и изглеждаше в относително добро здраве, но никой от рода Банинг през последните сто години — нито мъж, нито жена — не беше доживял до седемдесет.
Джоуел заяви, че й помага да събере информацията, и започна да си води бележки. Обсъдиха родителите на баба им, и двамата покойници, както и тези на дядо им. Госпожа Суийни беше на шейсет и шест и твърдеше, че е в отлично здраве. Не страдаше от никакви заболявания и не вземаше лекарства. Не беше боледувала от рак, от сърдечни болести или от друго сериозно нещо. Два пъти беше лежала в болница в Мемфис, когато беше раждала дъщерите си, никога повече. Мразеше болниците и се стараеше да ги избягва. Джоуел и Стела с облекчение научиха, че са наследили по-обещаващи гени от страна на семейство Суийни.
Ако Нинева казваше истината, а тя почти винаги го правеше, защо Лайза и Декстър Бел бяха съчинили претекста, че ще посетят майката на Лайза, която умира от рак в болница в Мемфис? И защо го бяха скрили от децата и от всички останали?
Което водеше към следващия въпрос — къде са били всъщност двамата в онзи ден.
Две нощи в Канзас Сити им бяха предостатъчни. Баба им ги откара до гарата и всички се прегърнаха. Обещаха си да се виждат по-често и да поддържат връзка. Когато седнаха във вагон-ресторанта, Джоуел и Стела си поеха дълбоко дъх и веднага си поръчаха по чаша вино.
Спряха в Сейнт Луис и се настаниха в хотел в центъра на града. Джоуел искаше да гледа мача на „Кардинале“ на „Спортсманс Парк“ и настояваше сестра му да го придружи. Тя не се интересуваше от бейзбол, но нямаше избор. Отборът беше на второ място в Националната лига. Стан Мюжъл беше в бесен възход и беше пръв в класацията по попадения и хоумръни, а това означаваше много за брат й. И на двамата им беше приятно на мача.