След вечеря Никс Гридли се появи в коридора и спря пред килията на Пийт, който стана и направи три крачки към решетката. Гридли каза почти шепнешком:
— Виж, Пийт, неколцина много любопитни репортери ни тормозят, висят пред ареста, търсят начин да говорят с теб, с мен, с всеки, готов да им обърне внимание. Просто искам да се уверя, че не проявяваш интерес.
— Не проявявам интерес — каза Пийт.
— Идват откъде ли не — от Тюпълоу, Джаксън, Мемфис.
— Не проявявам интерес.
— Така си и помислих. Добре ли си тук?
— Добре съм. Виждал съм и по-лошо.
— Знам. Виж, Пийт, днес следобед се отбих да поговоря с Джаки Бел в свещеническия дом. Струва ми се, че се държи. Децата обаче са съсипани.
Пийт го измери с гневен поглед, в който нямаше съчувствие, и се зачуди дали да не подметне някоя умнотия като: „Предай им поздрави от мен“. Или „О, да му се не види, кажи им, че съжалявам“. Ала само се смръщи срещу шерифа, като че ли го смяташе за пълен кретен. Защо ми го казваш?
Когато стана ясно, че Пийт няма да коментира думите му, Гридли се отдръпна и рече:
— Кажи ми, ако се нуждаеш от нещо.
— Благодаря.
5
В четири през нощта Флори най-сетне престана да се мъчи да заспи и отиде в кухнята да си направи кафе. Мариета, която живееше на приземния етаж, я чу и скоро се появи по нощница. Флори й каза, че не може да заспи, но не се нуждае от нищо, и я прати да си легне. След две чаши чай със захар и още сълзи Флори прехапа устна и реши, че страховитият кошмар трябва да вдъхнови творчески порив у нея. Около час се опитва да съчини стихотворение, но на зазоряване го заряза. Насочи се към документалния жанр и захвана дневник, посветен на трагедията в реално време. Пропусна ваната и закуската и в седем сутринта беше в Клантън, в дома на Милдред Хайландър, вдовица, която живееше сама и която според Флори беше единственият човек в града, който разбираше поезията й. На чаша топъл чай и сиренки двете обсъдиха кошмара.
Милдред взе сутрешните вестници на Тюпълоу и Мемфис и очакванията им за най-лошото не останаха излъгани. Уводната статия на вестника на Тюпълоу беше озаглавена „Герой от войната арестуван за убийство“. Мемфиският вестник, очевидно по-слабо заинтересуван от случващото се в щата Мисисипи, бе публикувал историята в раздела за криминални новини под заглавие „Виден проповедник застрелян в църква“. Фактите в двете статии се различаваха малко. Нямаше нито дума от адвоката на заподозрения или от властите. Съобщаваше се, че жителите на Клантън са в шок.
Местният вестник „Форд Каунти Таймс“ беше седмичник, който се появяваше по будките в сряда сутрин, поради което изпусна сензацията от същия ден и трябваше да чака до следващата седмица. Фотографът му обаче беше успял да снима Пийт Банинг на влизане в ареста и снимката беше използвана в ежедневниците на Мемфис и Тюпълоу. Пийт и трима от добрите стари момчета с различни униформи и шапки, които го отвеждаха в ареста напълно равнодушен.
Тъй като, изглежда, цял Клантън бе загубил ума и дума, репортерите се занимаваха с колоритната история на Пийт като герой от войната. Двата вестника черпеха обилно от архивите си и описваха подробно неговата кариера и подвизите му като легендарен боец в Южния Тихи океан. И двата използваха по-малки снимки на Пийт от завръщането му в Клантън предишната година. Ежедневникът на Тюпълоу дори бе публикувал снимка на Пийт и Лайза от церемонията на градския площад.
Вик Диксън живееше срещу Милдред и беше един от малцината в Клантън, абонирани за сутрешния вестник на Джаксън — най-големия в щата, но с малобройни читатели в северните окръзи. След като го прочете с кафето си, той пресече улицата и го даде на Милдред, която беше помолила да й го заеме. В дневната й Вик си поговори с Флори и поднесе съболезнованията си, или по-скоро, съчувствието си, или каквото там се очакваше да изрази пред сестрата на човек, обвинен в убийство и най-вероятно виновен. Милдред го напъди, но едва след като измъкна от него обещание да й носи джаксънския ежедневник.
Флори искаше материали за досието си или за албума си с изрезки, или за документалния разказ за този кошмар. Държеше да запише и да съхрани всичко. Не беше много сигурна с каква цел, но се очертаваше дълга, тъжна и наистина уникална история и тя нямаше никакво намерение да я пропусне. Искаше да е в състояние да отговори на колкото се може повече въпроси на Джоуел и Стела, когато най-сетне се приберат.