Джон Уилбанкс прочете десетина пъти мотивите на съда и реши, че логиката им е стабилна. Макар да беше безполезно, той подаде обжалване срещу решението към единствената инстанция, която му беше останала, Върховния съд на САЩ, но знаеше, че няма никаква вероятност делото да бъде допуснато за разглеждане. Уилбанкс се посъветва със свой близък приятел в Мемфис, който беше специалист по фалитите, и разговорът го обезсърчи. Обявяването на фалит на фермата щеше да бъде просто умна тактика за забавяне, но трудно щяха да постигнат успешен резултат.
Уилбанкс се върна в канцлерския съд за още едно съдебно разпореждане, с което да предотврати молбата за изземване на имуществото в очакване на резултатите от обжалванията, и разбира се, Ръмболд му го даде. Дънлап отново обжалва. Скоро обаче дори силно предубеден съдия като Ръмболд не можеше да отлага неизбежното.
След изслушването Дънлап самоуверено и сдържано си поговори с Уилбанкс и му направи предложение. Време беше да престанат да трупат адвокатски сметки и да се изправят пред очевидното. Обжалванията нямаше да свършат работа, обявяването на фалит също. Защо просто не прехвърлят на Джаки Бел земята, всичките 640 акра, плюс къщата заедно с мебелите? Ако семейство Банинг се съгласят на това, Джаки няма да предяви претенции към банковите им сметки.
Уилбанкс настръхна и докато се отдалечаваше, каза:
— Семейство Банинг по-скоро ще опожарят къщата и реколтата си, отколкото да подпишат такъв документ.
— Страхотно — изстреля в отговор Дънлап, — но те моля да напомниш на клиентите си, че палежът все още е престъпление, наказуемо с дълъг затвор.
Когато Джоуел и Флори пресякоха границата на Мисисипи в края на юли, памуковите поля привлякоха вниманието им както винаги и признаците не бяха насърчаващи. Проливните пролетни дъждове бяха забавили сеитбата, а през двата месеца, в които тримата се забавляваха в Англия и Европа, времето явно се бе оказало неблагоприятно. В хубава година памукът цъфтеше в началото на юли, а на Деня на труда вече беше висок до гърдите.
Реколтата се очертаваше като най-слабата от доста време, а когато наближиха окръг Форд, картината стана още по-тревожна. Нямаше цветове. Стеблата едва стигаха до коленете. В ниските места дъждът беше отмил цели акри.
Нинева им свари кана кафе и разпита как е минало пътуването им. Те я попитаха за времето и тя разказа най-подробно. След като заминали, валяло всеки ден, а дори да не валяло, било облачно. Памукът имаше нужда от много сухи дни и силно слънце, затова просто загиваше. Еймъс се бореше в зеленчуковата градина, но и неговите лехи раждаха много по-малко от обикновено.
Като че ли животът във фермата на Банинг и бездруго не беше потискащ.
Джоуел откара леля си в розовата къща и разтовари багажа й. Пийнаха на верандата, огледаха жалката реколта и им се прииска да се върнат в Шотландия.
Джон Уилбанкс настояваше да се види с Джоуел и той просто не можеше да избегне кантората, съда и всичко останало в центъра на Клантън, колкото и да му се искаше. Срещнаха се в голямата заседателна зала на долния етаж — знак, че срещата ще бъде изключително важна. Ръсел се присъедини към тях — още един знак.
Братята веднага запалиха: Джон — обичайната къса черна пура, а Ръсел — цигара. Джоуел отказа, щял да им прави компания, като вдишва.
Джон обобщи резултатите. Бяха подали две несериозни обжалвания до Върховния съд на страната и основателно очакваха те да бъдат отхвърлени след два-три месеца, щом някой секретар се справи с документацията. Нямаше никаква причина съдът да прояви интерес и в двата случая. Бърч Дънлап беше регистрирал присъдата за обезщетение от 100 000 долара в съда отсреща и щеше да изчака търпеливо семейство Банинг и техните адвокати да се изморят от безполезните си ходове и да се признаят за победени.
— А фалитът? — попита Джоуел.
— Няма да свърши работа, защото фермата не е разорена. Можем да се опитаме и да протакаме, но Дънлап няма да губи време и веднага ще поиска изслушване пред съдия по банкрутите. Не забравяй, че ако обявим фалит, контролът над наследството ще поеме попечител, който определяме не ние, а съдът.
Ръсел издуха облак дим и каза:
— Има голяма вероятност попечителят да разпореди на изпълнителката на завещанието, тоест на Флори, да предаде всички активи на спечелилата делото страна. На Джаки Бел.
— Всичко това не е учудващо — каза Джоуел.
— Има и още нещо — обади се Ръсел. — Трябва да ни се плати. Хонорарът ни вече надхвърля седем хиляди долара, а не съм сигурен, че в сметките има достатъчно пари да го покрият. Разпращаме молби и обжалвания наляво и надясно с надеждата да стане чудо и това отнема много време. Използването на фалита за протакане само трупа още часове за плащане.